Днес е 10-ти Февруари

 Събуждам се в обичайното за мен време. В кафето си слагам обичайното количество захар, правя си обичайната за мен закуска. Мия си зъбите, слушам музика, обличам си нормални за времето навън дрехи. Излизам да върша нещата, които имам да свърша за деня.  

Междувременно розите все още са на нормална цена, букетите все още се купуват и подаряват, ако някой има рожден ден, имен ден или е станал родител, плюшените мечета седят по витрините и привличат детските погледи, балоните блазнят малчуганите на Витошка, по панаири и циркове, свещи се палят, само ако ти спре тока, виното се пие от същите онези хора, които си пиха и вчера, а бонбоните са в нормални квадратни кутии, все така нормално сладки, колкото бяха и вчера. София е в обичайните си цветове, хората все още говорят за мръсния въздух, по тротоарите не са плъзнали възрастни лелки със сгъваеми масачки, превръщащи се в преносими сергии. Хората, които си се обичаха вчера, си се обичат по същия начин и днес, онези с разбити сърца не страдат нито повече, нито по-малко от вчера, самотните са си самотни, всичко си е нормално. В социалните мрежи си преобладават Сузанита, Тита, Гери-Никол, кръстове и детелинки за късмет, кой какво е ял, снощи къде е бил, с кой е бил, какво е пил и т.н. По новините си вървят обичайните новини – убийства, самоубийства, скандали, политика …  Абе, общо взето – всичко си е нормално.

Ако този месец имаше петък 13 съм сигурна, че хората щяха да се страхуват от наближаването на съботата след него мното повече. Всички знаем какво ни очаква. Червена паралелна вселена, в която за един ден света ни се пренася и после всичко си е както днес. Нормален софийски ден.

Така че насладете се на нормалното ви кафе, нормалното време, нормалните хора, нормалните цени, докато те все още са такива.

А като му дойде времето – защитници, противници, над клавиатурите и … ENTER…

Ние имаме една стара любов с читАлнЯта....