На бул. „Васил Левски“ 88 в София се намира най-голямата обществена библиотека в страната. Прибрала под покрива си хиляди истории от милиони автори, които са се борили години наред да променят света. И са го направили. Библиотеката изглежда красива отвън и топла отвътре. Място на любовни истории, воини, поезия, знание. Място, което ще обикнеш, само ако избереш да влезеш.
Преди няколко дни трябваше да направя проучване и се бях устремил към Библиотеката. Точно преди да вляза обаче попаднах на странна гледка. Автобус, пълен с деца беше спряла на булеварда. Учителки, въоръжени с големи чанти изкарваха децата в стройна редица и крещяха на тези, които се бавиха в слизането. Реших - ето, дошли са да видят книгите. Децата не са такива, каквито ги описват по новините - пристрастени към телефоните хлапета, за които книгата е легенда, за която говорят родителите им. Хареса ми и продължих да ги гледам.
Децата се подредиха пред библиотеката и се усмихваха дружелюбно на тълпата пред сградата: двойка влюбени студенти, стар скитник, продавачка на мартеници и полицай, наблюдаваш трафика по улицата. После обаче стана нещо странно. Учениците се разделиха на малки групички и започнаха да си правят селфита. Модерните им телефони хващаха библиотека за фон, децата си слагаха заешки ушички и котешки мустаци за снимките и се смееха на възможността да са навън. Не, сред книгите, а сред хората. След като селфи паузата спря, всички заедно влязоха вътре.
Излязоха много бързо. Прозяваха се, търсеха от къде да си купят дюнер, а някой говореха на висок глас, че им било скучно. Учителките набързо ги събраха и се отправиха към Университета. Друга велика сграда, друга арена за снимки.
Спомням си читалищата от едно време. Членската карта беше много евтина, но аз събирах пари с месеци, за да си я подновя. Можех да взема само по 3 книги. Чудех с часове кои да избера, като се надявах да ги прочета по-бързо, за да дойда пак за следващите. Изключвах си телефона преди да вляза в читалището. Уважавах го, уважавах и книгите.
Сега повечето хора не четат. Ако видим някой в метрото с книга, сигурно ще го качим в групата „Забелязано в…“ Ще се чудим какво е това, което държи и защо не се движи. Ще му се подиграем, че няма модерен телефон или ултра тънък таблет, на който да чете, ако разбира се го иска.
Казват, че след време нямало да има книги, поне тези на хартия. Искали да предпазят дърветата от изсичане, да се погрижат за околната среда и за войната в Близкия изток. Кой обаче ще предпази нас, които харесваме книгите. Обичаме аромата им, четем историите в тях. Не искам да чета от таблет и да се моля да не ми свърши батерията. Не искам да се снимам пред библиотеката с мисълта колко харесвания ще събера за снимката, или да минавам през Университета с мисълта, че тук са останали само тъпаци, които не са емигрирали. Искам тези места да продължат да съществуват и децата да знаят за какво служат… а не какви са били.
Виж кои са непознатите надписи в София.
Още любопитни и полезни статии:
- Най-спешните ситуации, когато наистина имаме нужда от пари
- Българска роза бе засадена в центъра на Виена (СНИМКИ)
- Различните видове изолации и техните предимства
- Стотици любители на възхитителен джин се потопиха в „Есенция от любовни любопитности“ по време на необикновено парти
- Полезни съвети при тегленето на нов кредит
- Градските предизвикателства пред София: намиране на гъвкави решения за качеството на въздуха
- Сервизи за хранене
- Как да изберем дамско портмоне за подарък?
- Откъде да се сдобием със свежи и модерни попълнения за нашия гардероб?
- Къде ще ви дадат заем без да имате официална заетост?
Коментари