Дошло е време

Когато за пръв път посетих Странджанското крайбрежие, футболният ни отбор-мечта жънеше небивали успехи на Световното в Щатите. Бях за последен път на училищен лагер - точно над тогавашния къмпинг Нестинарка. Една вечер се разхождахме около старата църква в квартал Василикò, която е сред малкото постройки, оцелели от пожар, изпепелил почти напълно стария град на Царево в миналото. Изведнъж откъм местното поделение започна масирана автоматична стрелба. Всички моментално залегнахме. Това беше и времето на войната в Босна, затова първата мисъл, която ми мина през главата, беше „и при нас се почна". После се оказа, че Христо Стоичков е вкарал феноменален гол, който изпрати националите на полуфинал.

На следващата година вече имах паспорт и отидох на море само с приятели. Във Варвара все още нямаше нито един хотел, а тоалетната на единствения бар беше насред градината с домати. За пръв път през живота си спах на открито, до металното дърво - декор, останал след снимките на Голямото нощно къпане. Нямах нито чувал, нито шалте, и просто се завих с ризата си, толкова топла беше земята.

Пет години по-късно посетихме село Българи, за да видим нестинарите, танцуващи боси върху жаравата за празника на свети Константин и Елена. Спахме при баба Марулка, която ни направи лангитки за закуска. Не знаете какво са лангитки? Ако не, съжалявам ви, защото лангитките с домашно сладко са една от най-вкусните закуски, които човечеството някога е измисляло.

След три години доплавахме до най-големия странджански остров - Света Анастасия, който се намира в Бургаския залив, точно до нефтения терминал. Гледан откъм Бургас, той се откроява твърде слабо на фона на сушата зад него и ако не знаеш накъде да гледаш, трудно ще го различиш. В заведението, което е на скалния ръб, се запознахме с местен човек, собственик на хотел в село Кости. Той ни разказа, че странджанският климат през последния ледников период е бил по-мек от този на околните територии и благодарение на това в планината са оцелели много видове, които иначе повсеместно са изчезнали. Посетителите на неговия хотел били само чужденци, които идват специално заради природата, каквато няма никъде другаде.

На следващата година за пръв път прекосихме Странджа с велосипеди. Конете и каруците по пътищата бяха повече отколкото автомобилите. Спахме в училището на село Варовник, където учител е бил Антон Страшимиров. На една маса бяха натрупани училищни документи. От тях се виждаше как учениците след Втората световна война плавно са намалявали, докато не е останал нито един, и училището е било закрито. Между книжата се беше намъкнал и един неграмотно написан донос.

Днес може и да изглежда странно, но само до преди десет години не всеки можеше да посети Резово, най-южната точка на българското Черноморие. Ако не си местен, граничните полицаи те питаха при кого отиваш и се обаждаха на посочения човек да потвърди, че те очаква. Веднага щом това ограничение отпадна, се озовахме на границата. Дългият няколко километра празен плаж на Беендик, селото от турската страна, ме плени и твърдо реших още същото лято да се изкъпя на него, но от другата страна на границата.

Турската част на Странджа ни изненада с големия брой хора, които говореха български и бяха изключително дружелюбно настроени. Навсякъде ни спираха, черпеха ни с чай и цялото село се събираше да ни разгледа. В Инеада, която изглеждаше горе-долу като Царево преди десетилетие, ни покани да пренощуваме у тях преселник от България. В паметта ми са се запечатали неговите думи, че когато е дошъл тук, дърва за огрев са секли от близките гори, но промишленият дърводобив е довел до обезлесяването им и сега се налага да пътуват десетки километри във вътрешността на планината. Плажът на Инеада е поне двойно по-дълъг от този срещу Резово и напълно пуст стотина метра извън града. Единствените следи от човешка дейност по него бяха изхвърлените от прибоя пластмасови бутилки от българска минерална вода.

Преди шест години за последно бях в странджанската столица, Малко Търново. Отидохме на гости на бабата на тогавашната ми приятелка. Тя ни разказваше случки от младостта си: как пътуването с автобус от Бургас е траело един ден, как на Звездец рейсът е спирал по един час за обедна почивка и кондукторът, с кана вино в ръка, повеждал хорото, защото каква е тази почивка без хоро; как всички пътници са пеели заедно в автобуса, защото радио и емпетройки не е имало, и как целият град се е събирал да ги посрещне, защото телевизия и интернет също не е имало, и това е бил единственият начин да научат какво става по белия свят.

Фактът, че е била граница между враждуващите по време на Студената война блокове, е предпазил планината от промишлено разрушение, тъй като и двете страни не са проявявали интерес да индустриализират този отдалечен край, евентуална арена на бойни действия в Трета световна война. Днес в Европа са останали твърде малко подобни места. Местното население има - както биха казали маркетинг специалистите - предложение с уникални ползи, което ще бъде загубено безвъзвратно, ако бреговата ивица бъде застроена с непрекъсната линия хотели и голф игрища. Безброй такива се конкурират по цялото Средиземноморие, с тази съществена разлика, че докато по бреговете на Средиземно море летният сезон продължава пет месеца, нашият е само два: юли и август. Извън краткия сезон хотелите пустеят и няма как да бъде иначе, след като таргетират привличани от евтини алкохол и наркотици нискобюджетни туристи. А на тях не им пука, че гледката в прозореца им е кофражи и скелета, че безспирно бучат бетоновози и че улиците тънат в прахоляк. Случаят с починалата от кокаин преди няколко дни в Боровец млада англичанка е тъжна представителна извадка на чужденците, посещаващи българските индустриални курорти.

Преди пет години свободната ми журналистическа практика ме запозна с холандска двойка, която живее в Странджа и си изкарва хляба с алтернативна форма на туризъм. Те съставят информационни пакети с маршрути, интересни места за посещение и къщи за гости, в които може да се пренощува и работят с местни гидове.

Въпрос на далновидна стратегия е да приоритизираме тези типове туризъм, които носят целогодишни приходи за местното население и запазват за бъдещите поколения природния ни капитал, пред бетонните недоразумения, построени със съмнителни средства и без мисъл за повече от няколко години напред. Време е такава стратегия да се обсъжда от цялото общество.

Общонационалният протест срещу застрояването на Странджа е във вторник, 11 февруари. Подробности тук

Фотография Васил Танев