Довиждане София, моя любов!

Може би ще прозвучи клиширано, но София е любимият ми град. Не защото е столицата или защото съм родена и израсла тук. Далеч съм и от манталитета на псевдо аристократката „кореняк софиянка“, която смята другите градове за незначителни.

Сега се налага да се разделя с нея. Дали ще е временно или завинаги, ми е трудно да кажа.

Но признам, обикнах София истински от най-ранна детска възраст и то без да я оцветявам с розови и златисти нюанси. Обикнах я такава, каквато е. С всички й странности и несъвършенства. За мен тя винаги ще остане една магическа пътешественичка между времето, пространството и идеалите, като ексцентрична възрастна дама.

Винаги ще харесвам малките, и необятни централни улички пълни с всевъзможни интересни места, прекрасните книжарници и библиотеки, артистичните заведения, в които можеш да се насладиш на какви ли не чаени и здравословни вълшебства, готините събития, невероятните графити, красящи всеки квартал, малките камерни кина и експерименталните театри, за които понякога ти е нужна просто една нарисувана запетая на ръката.  

С носталгия ще си спомням за лежерните разходки в градинката на Народния театър, Борисовата градина и Южния парк, за ежеседмичната обиколка из всяко възможно кътче с фотоапарат в ръка, в готовност да запечатам всеки един интересен обект или момент или просто да съзерцавам красивите витрини на разкошните арт ателиета и антикварни магазини, криещи в себе си хиляди малки вселени...

Никога не би ми омръзнало да се срещам с приятелите си на нашите си места. Местата, които сякаш са замръзнали във времето, но винаги изглеждат и някак променени.

Ще пазя в сърцето си леко тъжната, но пленителна меланхолия, която всяка стара сграда излъчва и винаги ще се питам каква ли история крие спомняйки си как опитвах да уловя част от нея чрез снимките си.

Мислите ми ще ме връщат към всяка зимна и лятна вечер окъпана в улични светлини сливащи се с тълпите от бързащи на някъде хора, измежду които понякога аз тихо се разхождах наслаждавайки се мълчаливо на умерената, градска динамика.
София винаги имаше с какво да ме вдъхнови.

Понякога, това можеше да е странен минувач с отнесен поглед знаещ хиляди истини, или пък бъбрив човек на средна възраст облечен като пънкар от 70-те. Можеше да са група младежи отиващи на аниме парти, или просто някой, който не умее да се впише сред другите и точно за това се откроява.

Друг път, източника на вдъхновение идваше и от стари, кръгли прозорци на някоя занемарена сграда, по които са накацали врабчета и гълъби или пък от случайно изхвърлен шарен диван, на който лежи симпатична котка.
София никога няма да е скучна, нито посредствена и клиширана. Тя е като луд фокусник, който винаги има в ръкава още една изненада.

Разбира се, изненадите не винаги са чак толкова вълнуващи и приятни, но дори и тъмните сенки и тайни понякога могат да притежават очарование.

София е непредсказуема. В нея няма комерсиален баланс.

Липсва добре познатата логика и не робува на строгите правила.

Тя е като магически микс от капризно, но слънчево дете, неспокоен артист и застаряваща дама, която все още иска да изглежда като момиче, боядисва косите си лилави и носи дантелени рокли с искрящи брошки.

Този град е всестранен, почти колкото цяла една една галактика. Има свой собствен ритъм на живот и не се вписва в нито една рамка. Ако ти се иска да видиш свежи и прогресивни хора и ексцентирчност на макс-тук е мястото. Ако пък си фен на стила и културата в най-чистия им вид, доближавайки се до старата аристокрация-отново си където трябва. Няма да крия, че и в София не липсват кофти хора и елементи, но на фона на всичко останало някак си се преживяват лесно.

Хубавото на столицата е, че ако си достатъчно креативен, можеш да се забавляваш и без да харчиш куп пари и пак да натрупаш много впечатления и стойностни преживявания.

Трябва ти само малко свободно време, няколко истински приятели, дълга разходка, любимо арт пространство, откривателски нюх, един фотоапарат и тефтер. И чудесата започват да се случват така, сякаш неусетно си се влюбил.

Спирам до тук, за да не се получи една твърде многословна ода. Довиждане, София. Ще ми липсваш. Защото ти си повече от столица и роден град. Ти си изкуство и вдъхновение. Понякога ще се връщам при теб, дори да отида на края на света.

Защото всеки намира начин да се връща там, където е бил истински щастлив.

Няколко типа особняци, от които е по-добре да стоиш далеч

Когато помним онези, които отдавна са ни забравили