Душевен байпас

Един от най-интересните и продължителни конфликти в нашето общество е между любителите на планините и любителите на планини от злато. Двете страни в конфликта имат крайно противоположен светоглед, ценностни системи, поведение, финансови ресурси, близост до властта.

Аргументите им накратко: България не разполага с високопланинските дадености на една Австрия, за да има печеливши несубсидирани зимни мегакурорти със стотици километри писти - от едната страна. От другата: туризмът генерира голям процент от брутния вътрешен продукт и в планините е важно да развиваме основно зимната му форма (във вид на писти и лифтове), защото тя носи по-голяма печалба. За да разберем аргументацията на двете страни, е необходимо да превъртим конфликта назад до момента, когато той се заражда.

Туризмът като рекреативно прекарване на времето сред природата е плод на индустриалната епоха. Преди това хората са работили от тъмно до тъмно, само за да си осигурят оскъдни средства за оцеляване и възпроизводство. Не им е било до разходки и любуване на гледки, които стомах не пълнят. Алпийските и скандинавските народи са карали ски, защото зимъс това е бил единственият начин за придвижване в планината. Но с повишаването на жизнения стандарт към средата на ХIХ век сред богатите западноевропейци става модерно да се практикуват зимни спортове. Основната причина, макар и неосъзната, е показното харчене на средства за непроизводителна дейност: един от най-добрите начини за демонстрация на висок социален статус. Към края на ХIХ век в експлоатация е пуснат и първият лифт, който прави достъпни склоновете и за хора в не толкова добра физическа форма. У нас, като в бедна ориенталска страна, в която луксозните нововъдения са закъснявали значително, първият лифт заработва през 1955-а.

На следващата година Никита Хрушчов, лидер на СССР - една от тогавашните две световни суперсили - посещава България, остава очарован от красотата на черноморското й крайбрежие и съветва българското правителство да печели пари от туризъм, за да си върне дълговете, които съветското правителство е отпуснало за изграждането на губеща и тровеща тежка промишленост.

Непосредствен свидетел на случилото се споделя: „Вървя по чудесния пясък на брега и си мисля за онова, което този бряг представляваше само преди 10 години. Това беше 6-километровият северен плаж на Несебър. Дълго и пусто пространство от надиплени дюни, горещо слънце и чисто, бистро море. Като студенти скитахме из тоя простор, лягахме на дюните и се радвахме на някаква слънчева свобода. Човек можеше да ходи, както си иска, защото никой не го гледаше и летовниците тук бяха съвсем малко". Така Георги Марков описва мястото, където днес се намира Cacao Beach.

Скоро след морския бряг съветският тип мегаломания, която властва в БКП, налазва и планината, за да се стигне до кандидатурите на София за провеждане на зимната олимпиада през 1992-ра и 1994-та. И тогава прогресивната част на българското гражданство беше против това антиприродно безумие. В паметта ми силно се е запечатала неприкритата радост на кореспондентката, която съобщи новината за отхвърлянето и на втората кандидатура.

През 80-те, когато израснах, опазването на природата беше гореща тема. Отчасти това се дължи на приказното състояние, до което индустриализацията беше докарала заобикалящата ни среда. Помня как реката до селото на баба ми течеше всеки ден в различен цвят и риба в нея почти не вирееше. Но по-важната причина според мен е, че това беше форма на противопоставяне срещу тоталната власт, която искаше да владее над всички и всичко, без да бъде ограничавана дори от създаваните от самата нея закони.

Показателно е изграждането на пистите над Банско, започнало пак през 80-те. Напряко на плана за управление на природен (тогава народен) парк „Пирин" и съществуващите международни спогодби, по които България е страна, е просечена пистата на Шилигарника заедно с лифта към нея. Десетина години по-късно приемниците на тези другари, без да са забравили нещо старо или научили нещо ново, по абсолютно същия начин изсякоха още стотици декари от защитената бяла мура, за да отворят нови рани в сърцето на планината.

Демонстрирайки същата арогантност и недосегаемост, получени в наследство от тоталитарната система, си купиха съдиите по делата за законосъобразността на новите ски зони и, както можеше да се очаква, ги спечелиха на всички инстанции. Справедливостта беше изнасилена, след това убита и разфасована.

Както повечето конфликти, и този е за територия. От едната страна са обикновени хора, наследници по дух на първопроходците на туристическото движение, които доброволно са носили торби цимент в раниците си през почивните дни, за да строят хижи за обществено ползване, отделяли са от скромните си средства, за да ги обзаведат и са залесявали голите изсечени склонове, възкресявайки ги отново към живот. От другата страна са алчни банкери, които не виждат гори, а кубични метри дървен материал; не виждат поляни, а квадратни метри застроени хотелски площи; не виждат върхове, а километри писти.

А ти на чия страна си, любезни читателю?

В сряда (18 декември) от 18:30 сдружение За Земята организира протестно шествие „Sofia Corruption Tour - Нощна обиколка за Пирин и Иракли". Причините и исканията, сборната точка и маршрутът са обявени тук

Фотография Васил Танев