FACE OFF

Пластичната хирургия е спорна тема. Понякога помага. Навремето познавах една мацка с общо взето несъществуващ бюст. В света на визуалните животни (тоест хората и най-вече мъжете) това почти сигурно я обричаше на социална гибел. След поредния просташки коментар, че е „плоска", тя каза „Fuck you, нещастници", изтегли всичките си спестявания, замина за Швейцария и се върна оттам с чифт съвършено оформени, Сочни Ци-ци - такива, на които тайно, но редовно и френетично лъска половината мъжка популация на планетата Земя. Може да се каже, че тя просто нямаше избор. (И не, не стана певица, даже по-късно разкара почти всичкия силикон.)

Хирургично-козметичното префасониране е пипкава работа. Въпреки уверенията на спецовете, гълтащи с охота кинтите ви, истината е, че резултатите са непредвидими. Ръсиш покъртителни суми, затваряш очи и стискаш палци. Както ще правят сега тези, заели се с едновременното облагородяване и съхраняване на един от може би най-грозните паметници в Европа и със сигурност в България. Уродът стърчи пред НДК вече 33 години - ръбест, сив и нахално импозантен. Нищо лично към създателя му - кой знае какви специални творчески инструкции е получил по онова време и кой му е висял на главата. Говорим за епоха, в която, ако потресаващо простите лъвове на софрите и братската дружба ти наредят да изобразиш Джеймс Бонд пиещ сок от бъз вместо Болинджър, ти козируваш и го правиш. Както вероятно са процедирали хората, мумифицирaли ни с хорър-паметника на Фритьоф Нансен съвсем наскоро. Извинявам се, но ако една гигантска гад в квартала е горе-долу поносима, то две вече идват малко в повече...

Не съм запознат с обстоятелствата около раждането на това нещо, преследващо по грозотия евентуалното дете на Човека Слон и майката на Гилбърт Грейп, но знам, че откакто то изникна в нашия квартал, не съм срещнал нито един негов фен. Никой, за толкова много години, нито веднъж не ми е казал: „Абе, скивай к'ъв готин паметник". Разбира се, когато въпросът за демонтирането му бе повдигнат, голяма част от нацията внезапно се самоинжектира с небивала гордост и любов към „културното ни наследство" и скочи да протестира, както при драмата с Паметника на съветската армия - сплотено, наежено и непоклатимо, като този несъмнено доблестен (и вероятно неграмотен) юнак и колхозничката му.

Въпрос на финанси, ще кажат едни. Въпрос на вкус, ще кажат втори. Въпрос на управляващ режим, ще кажат трети. И всичките ще бъдат прави... донякъде и за себе си. За мен този стърчащ депресивен изверг винаги ще сее мрак из мястото, където навремето имаше лазурно слънчев шадраван, в който, тъкмо проходил, едва не се удавих.

Big kiss
nasso