Game over

Обичах да ходя с малкия си син в градинката зад НДК. Широки поляни, спокойствие, малко хора, никакви сергии и сладоледаджийници. Може да тичаш на воля, да гониш топка, да изучаваш различните видове шишарки, да поиграеш с добронамерени кучета, които, ако случайно те съборят на земята, после идват, махайки опашка, да ти се извинят.

Е... Finito. Kaput. Game over.

От няколко дни това спокойно място, така подходящо за естествени игри, е запълнено с „лунапарк". Под лунапарк следва да се разбира гротескна сбирщина от грозни съоръжения, сякаш изскочила от социалистически курорт. Механични твари с неясно предназначение и тенекиена барака, на която пише „каса". Ама вие какво, искате да играете без пари? Не, деца, научете го отрано: всичко се купува и продава. Разходката в парка - също.

И така пространството зад НДК заприлича на това пред НДК, където всякакви „атракциони", „преместваеми съоръжения" и будки, предлагат съмнителна храна под звуците на гърмящ бийт и дебнат деца и родители.

Редовно се публикуват разни класации на най-скъпите градове по света, но може да се направи и класация на най-скъпите паркове в София. На първо място със сигурност ще бъде Заимов, ако, разбира се, все още може да мине за парк. Според мен е търговски комплекс с отделни зелени площи. Израснал съм в онзи квартал и в моето детство в парка имаше едно кафе на тенис кортовете, една барака с електронни игри, и една въртележка в долния край, която още си е там. Сега на прима виста мога да преброя два ресторанта, две капанчета, две кафенета, да не говорим за безчетните сергии, надуваеми пързалки, батути, коли на пружина и тъй нататък. Насред централната алея израсна огромна, солидно построена зала за някакви визуални забавления, която със сигурност също се води „преместваем обект".

После слагам Борисовата. Около традиционната и добре поддържана детска площадка „на Слона" паразитират всякакви бързоликвидни развлекателни индустрии. Капанчетата също се множат. Предприемчиви търговци излагат стоката си направо на земята, за да могат децата да я сграбчат, както си минават оттам. Не съм забелязал да издават касови бележки.

Южният парк все още се трае, просто защото е много голям. Той е като Русия - самите мащаби на територията му го правят непревземаем. Но бизнесът е заел входовете, така че трябва да платиш такса, за да влезеш навътре: поне един сладолед. Да видим... Трудолюбивият българин с печалбарското си усърдие може би ще успее и на този парк да види сметката. Трудолюбивият българин не обича открити поляни и широки алеи. Това за него са празни места, пустош, в която не вирее вълшебното цвете на алъш-вериша. Каква е ползата от тях?

Пътувал съм насам-натам и никъде не съм виждал подобно чудо. В Сентръл парк има едно кафе, един магазин за сувенири, и с това се изчерпват търговските обекти. Останалото са поляни, горички, пейки, цветни лехи, езерца, спортни площадки. Същото е в Хайд парк. Тенекиени атракциони в Люксембургската градина? Звучи интересно.

Това, че всяка разходка с детето ти бърка в джоба, е само по себе си много дразнещо, но дълбинният проблем е друг. По принуда учим децата си да се забавляват в схеми, да консумират играта във вид на полуфабрикат. Вместо да се оставят на своето въображение и сами да измислят игрите си, вместо да откриват грапавината на дървесната кора и гладката заобленост на кестена, те научават мигащите светлинки на влакчето и пластмасовия чар на китайските джунджурии.

Не си мислете, че съм фундаменталист. Нямам нищо против някоя въртележка или батут в парка, и също обичам да изпия едно кафе на чист въздух. Но когато паркът като такъв стане вторичен, когато е просто територия за покупко-продажба, това е проблем.

Попитайте всеки чужденец и той ще ви каже, че едно от най-големите богатства на София са парковете и въобще зеленината. Ако днес ги оставим на примитивния търговски инстинкт, който помита всичко по пътя си, няма какво да се чудим, че утре децата ни ще си потърсят по-добро място за живеене.

Фотография Васил Танев