Гербостта на гербаците

"Гербав електорат гербаци избира - гербости да вършат."
(нова българска поговорка)

Историята учи, че всяка империя достига своя пик и рано или късно се разпада. Римската империя навлиза все по-дълбоко във фаза на упадък и постепенно извървява пътя към своя залез.

Измислената галактическа империя в сагата Междузвездни войни приключва с мощен взрив. По всичко личи, че краят на българската политическо-бизнес "империя" ГЕРБ ще е белязан с много смях.

Комедийният аспект никога не е бил чужд на народняшката партия и през двата й мандата на управление. Не че имат някакъв скрит PR гений, ваещ гербаджийския имидж чрез разтоварващи напрежението от тежката политическа тематика скечови интерлюдии. Не, не става въпрос за монтипантъйски талант зад кулисите - наглед пародийното всъщност е естествено въплътено.

Като почнем от лидера, грижещ се за магнолиите си в анцуг на Челси или неспирно ръсещ бисери от типа на "бонжуар" и "три папи". И продължим със сивия кардинал, който внезапно се превръща в колоритен, пременен с потури и калпак на фолклорен фестивал или заливащ се с ледена вода по джапанки на двора в подкрепа на "децата с алтруизъм".

Или пък достолепната председателка на Народното събрание, дирижираща пийнали съпартийци в мистичното песнопение "Цъфнал ГЕРБ".

Напоследък един нов играч се опитва да краде шоуто от звездите в отбора - министърът на туризма Николина Ангелкова, която посрещна ослепените Самуилови войници в читалищна постановка на фона на плакат за Траянови врата (там България разбива византийците, а поражението, последвано от ослепяване, е 28 години по-късно в Беласишката битка), докато "нестинарки" танцуваха върху разпечатан на цветен принтер огън, наподобяващ едновременно баница и мусака. Така със само едно туристическо изложение младата министърка хвърли предизвикателство към подвизите на Божидар Димитров и Вежди Рашидов, взети заедно!

А в разгара на удивлението и негодуванието от приетата от Парламента забрана на свободното къмпингуване на морския бряг, министър Ангелкова взе, че изпъкна още повече с проектозакон за туризма, в който опъването на палатка се забранява дори не само там, ами на цялата територия на страната извън изрично установените за къмпинг места. Няма планини, няма водоеми, опънеш ли палатката, загазил си.

Бързо се видя, че тая работа не може да мине - едно, че общественото недоволство прави момента на #ОСТАВКА опасно близък, друго, че спазването на забраните просто няма как да се контролира. И тогава долетя познатият deus ex machina - премиерът-слънце, съчетал в себе си най-доброто от по принцип разделените три власти, който съобщи, че е разпоредил на депутатите (!) да оправят нещата.

Но колкото и да си бял и добър, строг и справедлив баща на нацията, когато комедийният талант напира в теб, той неизбежно намира път навън, отново и отново. И не чака 1 април!

Може би в стремеж да засенчи хумореските на своите подчинени, любимецът на народа цели десет дни преди сакралната дата обяви на всеослушание по телевизора, че "сме изпреварили отдавна румънците във всяко едно отношение" и причината техни политици да са в затвора, а нашите не, е в това, че българските не са корумпирани...

На фона на мониторинговия доклад на Европейската комисия за двете страни, това изказване напомня за стария виц от соца за надбягването между Брежнев и Кенеди, в което съветският лидер завършил на почетното второ място, а американският - като предпоследен.

След това Борисов нагази още по-дълбоко в света на пропагандната демагогия, приравнявайки медии и "медии" и отдавайки негативния тон на доклада от Брюксел на отзивите на неправителствените организации.

Ключовият лайтмотив в неговите комедийни шоута обаче си остава предизвикателството към всеки несъгласен - бил той конкурентен политик, протестиращ гражданин или дори съдия, да го "бие" на избори.

А други хора, които са чели книги, знаят, че още в древна Гърция са измислили понятието "хюбрис" - арогантно поднесена загуба на връзка с реалността, надценяване на собствената компетентност, което неизменно води до поражение и наказание. И колкото повече се пуйчиш и ежиш, толкова по-близо си до тях.

По силата на историческата логика преяждането с власт води или до диктаторски режим, какъвто няма как да се случи в рамките на Европейския съюз, или до падане от същата така обичана власт. След толкова много "усвояване на средства" и "стабилност" едва ли останаха мнозина да си мислят, че ГЕРБ е алтернатива на блаженопочившата БСП и корпорацията ДПС, за да й дадат трети мандат.

С опитите си за създаване на паралелна реалност, мултифункционалният ни министър-председател категорично се позиционира от тъмната страна. Маските дотолкова паднаха, че се отваря вакуум, който дори и уменията на бай Цветаньо да прави избори едва ли ще запълнят.

Вакуум, който е много важно да бъде зает не от поредна лабораторна имитация, кандидати за което не липсват и в политическите, и в шоу средите.

Нужно е обединение на неопетнените. Такива също не липсват, вероятно сте ги виждали по протестите, вероятно сте чели компромати за тях в ПрасПрес, ще ги познаете и по това, че властта за тях не е цел, а инструмент за постигане на справедливост в България.

Обединение на тези принудително активни политически хора на база минималния консенсус, че не можем да продължаваме в същия дух.

Защото няма значение дали си за или против шистовия газ или ядрената енергетика, когато пред очите ти покриват следите на източването на 4 милиарда от КТБ и слагат друга банка на нейно място. Няма значение дали подкрепяш или не гей парадите, когато малкият бизнес лежи смъртно ранен, а икономиката живурка на европейско финансиране и заеми. Няма значение дали си ляв или десен, когато живееш в прокурорска република.

Сега може да звучи като утопия, но върху отломките от разпадащата се трагикомична империя трябва да започнем на чисто. Не е толкова сложно, достатъчно е като начало поне да вземем наготово модела от близката до нас Румъния!

Която освен че вече има ефективна съдебна система и праща в затвора министри, за последните осем години е увеличила броя на къмпингите си седем пъти, докато ние отдавна сме я изпреварили в бетонирането. В буквален смисъл - на крайбрежието си, и в преносен - на една крадлива и комично посредствена върхушка.