Груби сметки

С весели подвиквания проституцията навлезе в живота ни - без ред и правила. Жриците на любовта са на бул. „Сливница" още в 8.30 вечерта и жадно впиват очи във връщащите се от работа мъже. Жените срамежливо отместват поглед, а т.нар. пазители на реда невъзмутимо висят на метри от тях. Целта им е друга обаче - да свалят някой и друг лев от някой и друг шофьор.

Нощта скрива този абсурд, но денят го продължава. Майките и децата в градинката на „Св. Николай Софийски" тренират бягане с препятствия сред десетките използвани презервативи. От време на време живеещите в района с изненада откриват, че съседният апартамент е превърнат в бардак, а охкането и ахкането е почти денонощно. Никой обаче не протестира, не търси кмета, районния, попа или който там смята, че може да помогне.

Проституцията вече не е новина. Пробива в медиите само когато някой скучаещ шеф в МВР реши да свърши малко работа. Малко работа в този случай означава да изловиш един автобус със зле облечени жени по морето и да сложиш артистично име на полицейската си акцийка.

Преди години жриците на любовта обитаваха само „Лъвов мост", после плъзнаха към „Ботев", а днес и „Опълченска" е тяхна земя. С идването на вечерта цялата „Сливница" се превръща в пазар на плътта, а в малките часове на нощта - и площад „Македония", и бул. „Прага".

По принцип не съм против най-древната професия - след като е оцеляла хиляди години, значи има защо. Яд ме е обаче, че липсват елементарни правила.

Наясно съм, че според българското законодателство проституцията не се преследва, а само склоняващите лица към нея и предоставящите помещения за нейното функциониране. Наясно съм също така, че ако се въведат наказания, едва ли някой ще ги прилага, тъкмо напротив - ще се развихри още по-голяма корупция как да се заобиколят. И причината е от проста по-проста - не можеш да имаш изисквания за нещо, взело такива мащаби, без да създадеш условия за неговото съществуване.

Според различни неофициални данни проституиращите в София са между 20 и 30 000 души, а в цялата страна - около 150 000. Достатъчно, за да не им кажеш „баста" просто ей така. А и няма какво да се лъжем - евтиният секс е част от причините в страната да влизат чужди туристи. И властите трябва да са много зле, за да не се възползват от това. Затова дайте да легализираме нещата, защото никак не е европейско столицата ни да гъмжи от съмнителни проститутки и сутеньори, а сексът да се прави на улицата в часове, в които хората се прибират от работа. Далеч по-цивилизовано е да се отдели някакво място, да се вземат лицензи и, както прави всеки нормален човек, да се плащат данъци.

Как да стане така - ами много лесно. Пустеещите вече четвърта година 130 павилиона в подлеза на Централна гара например ми се струват изключително подходящи за платена любов. Те не просто си имат санитарни възли, но и са близо до сегашните работни места на проститутките. Срещу един приличен наем общината ще реши не един проблем, а цели два.

Знам какво ще кажат всички, които са против легализирането на проституцията - цените на услугите ще се вдигнат, желаещите да проституират ще се увеличат, мръсният бизнес на сводниците ще се узакони и т.н., и т.н. Да, но съм била в няколко европейски градове, където улиците с червени фенери са най-нормалното нещо на света. Хората получават здрави момичета, твърда тарифа и сигурност по време на сексуалните си забавления. В Германия, Холандия и Швейцария пък се правят гаражи на любовта - елементарни дървени клетки, в които двойките влизат направо с колите си. В Есен подобен проект излезе на местните власти 400 000 евро - момичета бяха обзаведени с паравани, с автомати за безплатни презервативи, че даже и със закусвалня.

Не виждам какъв е проблемът и тук да стане така. Както и да го погледнеш, 130 павилиона не са малко места.

Фотография Васил Танев