HEY YOU, DON’T WATCH THAT! WATCH THIS!

Помните ли киносалоните? Бяха романтичнио-вълшебни, затъмнени места, където ходехме, за да бягаме от действителността. Естествено, всеки го правеше по свой начин. Някои гледаха филма, други се натискаха по седалките, а трети хъркаха като поразчорлени, подпийнали ангели. Този вид преживяване вече отдавна се валя на прашния под на някоя изоставена прожекционна, сред застоял въздух и мухлясали киноленти.

Новото кино е съвсем, съвсем друго. То се случва в реално време и е без билети. Може да си го зяпаш от вкъщи или сам да участваш в създаването му. Да станеш „известен" и да натрупаш ако не уважение или кинти, то поне „лайкове". Трябва обаче да си в крак с най-актуалните жанрове, иначе няма да те огрее и ще си останеш поредният анонимен воин на клавиатурата, цвъкащ яростно отрова по всички онези, на чиито места би искал да си.

Говорейки за вървежните течения в най-новото световно кино, нека се върнем няколко години назад към един от първите революционни жанрове, запленили най-важната аудитория - тийнейджърската. Магията на happy slapping бързо завладя „цивилизования" свят и милиони очи ежедневно се гмуркаха сред весел смях и глъч в това великолепие. А то се изразяваше в това банда страшни тъпанари да издебнат случаен минувач на улицата, в рейса или магазина и да го/я шамаросат, снимайки изпълнението си с телефони, за да могат след това моментално да го пуснат в YouTube. Нещо като началото на великата италианска комедия Приятели мои... но не съвсем. Защото тук шамарите често биваха придружавани от ритници, а някои от по-възрастните жертви повече не станаха от земята. Ха... ха... ха!

След този веселяшки разкош се появи друг, наречен planking. Далеч не толкова брутално, това откровено безсмислено развлечение бързо доби масова популярност, благодарение на творческите си параметри, достъпни почти за всеки. Нека не се лъжем - за да се снимаш легнал по корем със събрани до тялото ръце, наподобяващ дъска, не се изисква кой знае каква изобретателност. Разбира се, всеки гледаше да го прави на колкото се може по-необичайно място, поради което се случваше някой и друг да се изсули от балкона на седмия етаж и да се размаже долу. Чудесна снимка за твоя tumblr! 

„Планкингът е за лигльовци", реши нов поток творци, развивайки жанра до по-рискования и предизвикателен batmanning, където героите висят надолу с главите като „човека прилеп". Явно вдъхновени от твърденията на Дан Браун, че най-силните му идеи за Шифърът на Леонардо са дошли именно в такава поза (с помощта на „гравитационни обувки"), тези творчески натури обсипаха нета с клипове и снимки на себе си, в които те... просто... ами, висят с главите надолу. Winning? YOU SURE?

Разбира се, където има прилепи, там има и бухали и жанрът owling се пръкна някъде по средата на целия този водовъртеж от фантастични идеи. Ако не ти стига клеченето върху тоалетната чиния у вас, можеш да пробваш на обществени места, а най-добре е върху раменете ти да клечи друг такъв купонджия като теб. Само да не се изпусне. И не забравяй - единствено фото или филмово документирания owling се брои.

През цялото това време не бива да забравяме и класики от последните десет години като канеленото предизвикателство, при което трябва да заплениш драгите зрители излапвайки една супена лъжица канела без вода и с надеждата, че ще устискаш шейсет секунди без да повърнеш. Може да е едно от най-малоумните и неприятни неща на света, но усещането за пълноценност след това е просто незаменимо.

И накрая стигаме до най-новата маниащина в съвременното „кино". Тя се казва milking, но не я бъркайте с порно жанра, носещ същото име. Тук буквално става дума за мляко. И по-точно да си го изсипваш върху празната глава, по възможност на обществени места, но става и пред прага на собствения дом. В случая снимките не вършат работа, трябват видеоклипове и пари за мляко. За това ново изобретение е редно да благодарим на студентите от английския северен град Нюкасъл. Милкингът изглежда безопасно, макар и доста вонливо приключение. Аз още не съм го опитал, но ентусиасти има достатъчно - горе-долу толкова, колкото за Мюзик Айдъл.

Е, аре, аз се отправям към скърцащия киносалон, а ти мръдни до млекарницата. Good luck with that project!