Хляб

Клише твърди, че хлябът е най-вкусен в родината. От това произлиза ли, че където е най-вкусен хлябът, именно това е родината ти?! А ако на много места хлябът ти е по-вкусен, отколкото в собствената ти Родина?... Тогава какво правим?!

Аз рядко ям хляб. Но колкото и да съм опитвал, в България не ми е вкусен. Вече. Преди обожавах ръчния, който дядо ми Сашо купуваше от една фурна в Драгалевци. И сутрин ни правеше „циганска баница". На мен и на сестра ми. Сега, на мястото на фурната, ни хляб има, ни цигани. Има някаква „цигания", нямаща общо с етноса. По-скоро архитектурна. Но това са романтични отклонения.

В родината, казват, хлябът е по-вкусен. Ама защо?! Те не са яли хляб, явно. В момента хляб в родината ми - колкото щеш. Има заводски, който за нищо не става; ръчен, който не е ръчен; белгийски, който няма вкус; холандски, чийто вкус изчезва; италиански, чиито вкусови качества изчезват след едно денонощие; черен, който е боядисан бял; хляб с мишка, хляб с врабче. Има ирански, марокански, руски, украински. Хляб. Има и малки пекарни; има гурме хляб. Има хляб с маслини, хляб с камъни сигурно има. Ама го няма ония вкус. На хляба. Детския вкус.

Ще кажете, че говоря романтично, че си измислям тъпотии някакви. Ама ми се случи извън България да ям такъв хляб. Детския хляб. Топъл. И миришеше на Драгалевци. Въпреки че бях на 1400 километра оттам. Само не намерих олио и червен пипер да си направя дежавуто пълно.

Но, нейсе. И когато изядох почти един цял хляб от този, за който говоря, разбрах, че има нещо адски грешно в тая метафора за родината и хляба. Просто този, който я е измислил, или е бил адски гладен и е бъркал понятията и сравненията, или едно време в България са правели Хляб. Като хората. С вкус.

Защото иначе става много объркано. Много. И исторически. И по автор. Защото навън хлябът е по-вкусен.

Няколко месеца след гореспоменатата ситуация ми се случи нещо подобно. Бях в Холандия, и пак същото. Хляб. То там друго не ядат. Има само хляб и картофи. Или хлябът е от картофи, не зная. Но хляб. И пак същият детски вкус, който тук, докато опитвам, ей така по залче, от бая хлябове, не откривам.

И ти става едно криво. Защото се сещаш пак за това, че тук и хлябът е най-вкусен, и водата, и прочее. И родината е, където е хлябът, и така. По тази логика до момента имам около четири родини. Една по презумпция и още три - заради хляба. Защото, не мога да реша чий хляб е най-вкусен. И в трите ми мирише на детството. Объркана работа. А докато чакаме някой автор отново да възкликне, че „тук хлябът е най-сладък", докато гризе стар вмирисан геврек от Браила например, да почнем да правим вкусен хляб, а ?!

Фотография Васил Танев