Има място за старите красавици

Каквито и чудеса от храброст да правим, София никога няма да има красотата и обаянието на стари имперски столици като Виена и Будапеща. Струва си обаче да запазим малкото, останало от духа на Стара София, преди градът ни окончателно да се е превърнал в грозна амалгама от нескопосана съвременна архитектура и безлични санирани сгради. Няма да е лесно, насреща ни имаме трупан с десетилетия лош вкус, парвенющина и алчност.

Странно е равнодушието, с което софиянци посрещат посегателствата срещу старите софийски сгради, някои от които отдавна са приети за символи на града. Защото дебатите за инфернално грозния вид на "пешеходния" булевард Витоша и калпавия дизайн на новите метростанции са нужни, но до голяма степен са изгубена битка. А старите софийски красавици все още са тук и могат да бъдат спасени. Но малко хора дори ги забелязват, а още по-малко са готови да се борят за тях.

Значително по-рядко се говори за ремонта на Царския дворец, след който част от оригиналния паркет изчезна безследно (и бе заменен с ламинат), а два от таванските кръгли прозорци се оказаха с квадратна (!) ПВЦ дограма. Или за плачевното състояние на зала България, която би трябвало да е една от най-елитните сцени тук, а фасадата й прилича на обикновен офис на Топлофикация. Да не говорим за подминаваните с години "проблемни" сгради като прекрасната къща на архитект Фингов на Шипка, която се разпада пред очите ни, а държава и община безсилно вдигат ръце, чакайки сезоните и годините да свършат своето и окончателно да я разрушат.

Въпросът в случая не е само с наличието на закони, но и със спазването им. Както и с намирането на вратички в закона за неспазването им. Според закона, всяка намеса в една сграда със статут Паметник на културата (с местно или национално значение) трябва да бъде съгласувана с Института за недвижимо културно наследство. Което означава - огромна инвестиция дори и само за смяната на дограма. Причината е, че подобни ремонтни дейности се извършват само от специалисти, които са правоспособни да работят върху културни паметници. Те пък не са много на брой, затова и услугите им са скъпи. Следва тягостна процедура по съгласуването на ремонта, а и на материалите. Както, всъщност, трябва да бъде. Всичко това обаче е невъзможно за софиянец със средностатистически доходи, да не говорим за хора с ниски такива.

Има и друго - много от частните собственици на такива сгради, които имат финансовата възможност да ги поддържат, нямат сметка да го правят. Те притежават множество други имоти, често са и строителни предприемачи, затова естетическата и архитектурна стойност на една от къщите им не е от никакво значение. Земята под нея обаче е, защото може спокойно да бъде основа за няколкоетажна жилищна или офис сграда, която ще бъде продадена с огромна печалба. Решението е лесно - тъй като държавата и общината нямат възможността да окажат реален натиск или да национализират сградите, собствениците чакат те да започнат да се рушат, след което ръцете им са развързани да действат по свой план. Точно това е казусът с прекрасната Къща с ягодите на ул. Сан Стефано - собственикът твърдеше, че състоянието й е плачевно и трябва да бъде съборена. И ако фотографът Здравко Йончев не бе проникнал вътре, за да снима и да покаже, че всъщност интериорът е доста запазен и твърденията, че къщата е пред разпад са лъжа, може би теорията на собственика щеше и да мине. В случая журналистическия и частично обществен натиск даде резултат - след проверка на експерти, се оказа, че сградата не е в аварийно състояние и се нуждае само от консервационно-реставрационни работи. Добро развитие на нещата, но има още много, много други, върху които да се работи.

Изводите са лесни - има нужда от натиск и шум, за да могат да действат институциите. Може би, само може би, продължителното говорене би предизвикало институциите да действат и сами по въпроса, което е най-логичният вариант. Друга стъпка би било драстичното увеличаване на броя сгради, класифицирани като паметници на културата - дали това е възможно, биха могли да кажат единствено експертите. Вероятно има начин и определянето на ясни граници на централните софийски части, които имат нужда от особено внимание и консервация - защото красотите, останали от Стара София се простират далеч отвъд Оборище - достигат до стария Ючбунар, улица Пиротска и крайно занемареното пространство около Женския пазар.

Ето и няколко от основните причини за ужасния вид на старите софийски сгради, встрани от престъпната и преднамерена немарливост, за която стана дума по-горе:

Санирането
Изкривената представа, че санирането на сгради е несъмнено и непременно за добро, се отразява ужасно, особено на старите постройки. Цялата фасада и външен вид на сградата, всички архитектурни детайли, които й придават красота и уникалност, изчезват под пластове евтина топлоизолация, благодарение на които се получава безлична, абсолютно правоъгълна форма. Редици еднакви, равни и грозно боядисани сгради, които убиват идеята за красота и естетика в градския център.

Дограмата
Бялата ПВЦ дограма е нормална за всеки блок и абсолютно неподходяща за сграда, която някога е била дом на високообразовани и стремящи се към европейски живот и ценности полковници, политици и лекари. Въпрос на доходи и възможности, разбира се, но и въпрос на естетика.

Климатици
Надупчените стени, висящите тръби, грозният вид на климатиците, стичащата се от тях вода... Всичко това е крайно неприлично за една стара сграда, особено в градския център. Време е да бъде предприета политика по премахване на климатиците от предните фасади на всички, абсолютно всички сгради в централната градска част на София.

Сателитни чинии
Почти същото като климатиците. Грозно, неподходящо.

Магазини в приземната част
Наличието на магазини на първия етаж на старите сгради няма как да бъде забранено, разбира се. Но са нужни правила, за да бъде запазен нормалния цялостен облик на сградата и важни части от нея да не бъдат разрушени и закривани от рекламни надписи, банери или своеволни нововъведения.

Рекламни пана
Огромните рекламни пана в централната градска част, особено върху знакови обекти от нея, трябва да бъдат забранени изцяло.

Звучи малко песимистично и има защо. Но не и безнадеждно - добри примери в нашия град се намират и добрите инициативи стават все повече. Борбата, както казват, е епична. Няма как иначе.