Имам най-готината печка в блока

Преди 77 години Йордан Йовков създава сборника си с разкази за животни Ако можеха да говорят. За разлика от тях, хората могат да говорят. Могат и да гласуват, но, съдейки по социологическите прогнози за предстоящия тази седмица референдум, способността им да мислят е силно под въпрос.

Очакванията са развитието на ядрената енергетика у нас чрез нова АЕЦ да бъде подкрепено от повечето хора - плод, както на псевдоикономически аргументи и псевдотрезв разум, така и на манипулацията, че ядрената централа е едва ли не национална гордост, че ни превръщала в някакъв си център на Балканите.

Тази лъжа върви от сума ти години, като немалко политици си заработиха несекващ паричен поток от ядреното лоби, което не пести средства, за да запази приходите си. Вицът за централата като атрибут на националната гордост и суверенитет влезе в обръщение още от края на 90-те, когато стана ясно, че Европейският съюз поставя условие за затваряне на част от мощностите на АЕЦ Козлодуй.

Два от шестте блока на Първа атомна спряха да работят през 2002-ра, още два през 2007-а - потресаващо, но през тези десет години не сме имали режим на тока... И след като действителността опроверга наглеците от няколко партии, те продължиха старата песен със същите спонсори, че даже и референдум инициираха - за един чисто научен и икономически казус, който поначало не би трябвало да е политически и се простира отвъд компетентността на средния избирател.

Само че ако случаят се постави обективно на масата, ще стане ясно, че от него икономически има само вреда за България, а когато се добавят екологичните рискове, е равносилно на национално предателство въобще да засягаш тази тема.

Чудно как страни като Германия, Австрия и Швейцария се отказват от този начин на добиване на електричество, а ние смятаме, че ни е малко една ядрена централа и на всяка цена държим да си имаме втора, зависима изцяло и завинаги от руските доставки.

Колкото и да е прекрасна новата (а има основателни съмнения, че далеч няма да е върхът, защото реакторът, който се гласят да ни поставят, е неизпробвана технология), не е ясно защо тя би трябвало да ни прави непременно горди. Все едно източник за нечие самочувствие да бъде, че си е купил най-хубавата печка в целия блок, за която е взел колосален заем и ще го изплащат минимум внуците му.

Що се отнася до изтъркалото се и кухо откъм съдържание клише „енергиен център на Балканите", май е по-добре да сме културен, образователен и иновационен център в региона - все неща, към които бихме се приближили с лекота, ако похарчим едни 10 милиарда евро.

Такава е цената на построяването на АЕЦ Белене по думите на ресорния министър Делян Добрев, без в сметката да влизат допълнителните разходи за свързване с разпределителната мрежа и съхраняването на радиоактивните отпадъци. Министърът също така заяви, че ако се стигне дотам, ще се наложи България да изтегли кредит, по който ще плащаме и лихви.

Тази сума, която с времето продължава да нараства, също така би могла да се вложи в енергийна ефективност и независимост. Не лъжливата независимост на „ядрените глави" (по-точно е да ги наречем дървени или чугунени), която всъщност е точно обратното - зависимост во веки веков, а истинска такава.

Енергийна независимост на домакинствата означава срещу 5 милиарда евро едни 500 000 сгради да се сдобият със слънчеви панели на покривите си и да имат много по-малка нужда от ЧЕЗ и Топлофикация например. За останалите 5 милиарда същите сгради могат да бъдат санирани, с което допълнително да се намали консумацията им на енергия (изчисленията са на екологично сдружение „За земята").

Само че в съществуващата сега политическа класа отсъстват хората, които да работят пряко за интереса на гражданите, а преобладават тези, които продават душата си на монополите.

Именно така се раждат откровените лъжи като тази, че България има нужда от нова мегамощност за производство на ток, каквато е АЕЦ Белене. Точно обратното, с неизбежното подобряване на енергийната ефективност - няма как, това е общоевропейска политика, нуждите ни няма да нарастват. В момента българската икономика харчи три пъти повече ток за единица продукт от средното за ЕС и тенденцията е тази разлика да върви само надолу.

Парадоксално е за масовата публика, но всъщност електричеството ще поскъпне, при това чувствително, именно ако бъде построена ненужната втора централа. Според прогнозите цената на произвеждания от нея ток ще бъде 75 евро на мегаватчас - или около четири пъти повече, отколкото на действащата сега АЕЦ Козлодуй...

И това, как да е - българинът е адаптивен, преживял е всичко, свикнал е да плаща нереално завишени сметки... А рискът от земетресение? Колкото и да се неглижира този факт от заинтересованите, Белене се намира в сеизмична зона. Да, малка е вероятността да се случи нещо (като в намиращия се на 18 километра оттам Свищов през 1977-а), но я има. Така че думата „безотговорно" е слаба, за да опише стремежа към монтиране на ядрени реактори именно там. Особено след Фукушима, за където нямаме никакви съмнения, че японците са били по-прецизни от руснаци и българи по отношение на сигурността...

И ако опасността от авария, способна да превърне страната ни в необитаема, изненадващо не е достатъчно убедителна, остава да добавим и темата за ядрените отпадъци. До момента използваното гориво заминаваше за Русия, но европейската директива гласи, че след 2015-а всяка страна-членка трябва да погребва на своя територия отпадъците, които ще излъчват радиация още около 100 000 години (не, няма грешка в нулите). Затова би бил логичен и един допълнителен въпрос, който да присъства в референдума: „Съгласни ли сте до вашия град или село да се изгради депо за ядрени отпадъци?"

Така че, скъпи сънародници, на 27 януари, тази неделя, мислете. И отказът от гласуване на референдума не означава „не". „Не" е, когато отидеш и пуснеш бюлетината с единствения адекватен отговор.

Фотография Васил Танев