Kак да се изолираш в София?

Един от най-любимите ми хора се превърна в такъв с думите: “Ако искаш да оцелееш, се абстрахирай. Не може да обръщаш внимание на всяко нещо и да го допускаш до себе си. Как ще стане? Трябва да се побъркаш...” И от тогава до момента се опитвам по всякакъв начин да игнорирам заобикалящото ме, доколкото ми е полезно, да се вслушвам в собствения си ритъм, без да се водя сляпо от зададения от околните.

Как би могло да се случи това обаче сред забързания столичен живот, където ако много вземеш да се абстрахираш най- малкото , което ще те сполети, е да те блъсне нещо (или някой...). Да, не говорим за това да си в облаците, out of space или както ви харесва, а за изолирането, поддържащо вътрешния свят и личното усещане за правилно и грешно, това, което не спира изявите на шестото чувство, а ги подкрепя.

Най-подходяща начална стъпка е да не се отклоняваме от идеите и подхода си, защото някой друг го смята за грешен или просто сме забелязали, че действа по различен начин. Ние сме отделни личности и ако решим, че решението е да вършим нещата еднакво, не просто ще ги объркаме, но и ще спрем да ги обичаме, виждайки ги като нещо, за което са ни изкомандвали, ще обвиним всеки външен фактор в полезрението ни за неуспеха, забравяйки, че командирите сме ние.

Много е важно и да намирате време за себе си. Само вие и вие. Ако трябва се разхождайте сами веднъж в седмицата, ако трябва пийте сутрешното си кафе сами, ако пък съвсем искате да вдигнете нивото- защо не и соло пътешествие? Винаги когато искаме да сме в хармония с друг човек, му отделяме време, анализираме характера и поведението му, а във връзката със себе си пропускаме тази стъпка... Е, как се случва?! Част от това да си отделяме време е и грижата за самите нас. Тя и времето не са едно и също, защото за грижата е нужно време. Няма как да я осъществим, ако първо не сме отделили от деня си за нея. Подценявайки я неоправдано, забравяме коя е любимата ни книга, забравяме кога за последно ходихме на кино и куп други неща, които уж са малки, но са голяма част от цялата картина в съзнанието ни.
 
Тук трябва да отбележим нещо, което всички забравяме-  почивката си е почивка. Тя не малко свободно време, в което да правим планове как ще се справим с всичките си задачи. Както и работата не е време да планираме почивка. За да се случват нещата, трябва да осъзнаваме какво правим в момента, така че то да се случва пълноценно. Как ще се чувстваме релаксирали, ако през цялото време сме били под пара колко за вършене имаме?

И все пак, колкото и неща да са се натрупали, колкото и да искате да промените, започнете от себе си и започнете с добро. Без драма и без отчаяние- това е най- сигурният начин да се абстрахирате, за да останете верни на себе си - формулата на всеки успех!

Предимствата и недостатъците на крайните квартали

Животът в София не е чак толкова зле