Кофти дизайн

Намигвам. И те пращам на Илиянци.

Знаеш го къде е (знаеш ли къде е?), аз съм забравил. Чудя се, ония високи блокове паднали ли са вече... Не са ги давали по новините, ама то до там стигат ли новинарски екипи?

Годината е около двехилядната, а аз и цялото ми семейство сме се засилили в трамвай, за да си купим евтини дънки, якета, маратонки. Някои мечтаят за сегамегадрайв, а на връщане от там изглеждаме като местещ се катун цигани, защото всичко е изгодно, всички искат и всичко е "марково". Още помня Адибаса на братовчед ми. Подметката му се разлепи след няколко седмици, а той ревеше и защитаваше марковостта на маратонките. Беше го срам, че не някой известен дизайнер, ами няк‘ва си там китайска леля е измислила дизайна. На мен ми беше смешно.

Бях блед тийнейджър, все още ненадебелял от фалшиво спокойствие и комфорт. Напуших се, наядох се като свиня с всичко, което продаваха в един магазин, така още няколко хиляди пъти и ето ме тук, днес, чета за трима ученици, които прекалили с "трева" - така съобщават по новините. Приели ги в тежко състояние в Пирогов, не знаели къде се намират, повръщали. Чета и се чудя какво да ям. Състоянието ми е тежко, особено в областта на корема. Допълнително уточниха, че веществото, което приели, било имитация на марихуана. Тук идва въпросът, защо при наличието на натурална, био, еко, холандска, хидропоника, та дори и петрички диворасляк, тия взимат нещо, дето прилича на трева, ама всъщност са лайна? Просто е - като хората, които не могат да го схванат. За лайната не вкарват в затвора, а за марихуана се лежи като за хероин. Законът не прави особена разлика в количеството или потентността на дрогите, нито между мацката, която си е свила джойнт за разходката на кучето в парка, и амфетаминовия дилър, който хвърля пакетчета по училищата. Кръгом.

Здравето преди всичко. Пияният баща заплашва пияния си син: ако разбере, че е пушил трева ще му откъсне главата. Майка ми ми казва, че я е срам да ме взима от полицията и не иска никога повече да ме хващат. Честна позиция. Не са ме. Крия се, като беглец от затвора. Надзъртам, оглеждам се, нащрек съм, ококорен, но без да издавам излишно вълнение, шампион по мимикрия за две хиляди и тринайста. В същото време няк‘ъв тъпак на тринайсет, дето си мечтае да му порасне пишката, влиза в онлайн магазин и си купува абсолютно легални "хранителни добавки", "ароматни соли" и попърс, докарват му ги до вратата и магазинът за дизайнерска дрога на булевард Витоша вече не липсва на никой. Свива си от пакет, на който изрично е упоменато, по Пилатски, да не се консумира от хора. Консумира и после реве, ако е в съзнание.

Това е единственият плюс на дизайнерската дрога - прескачаш досадния етап с дилърите и куките, а минуси много. Но един е много голям: не знаеш какво ще ти се случи, колко да вземеш, дали изобщо да взимаш. Да, хероинът е ужасен, кокаинът те прави своя кучка, ама като предозираш с тях, в болницата знаят как да реагират - такива са минали много през ръцете. А като питат приятелката ти какво си взел и тя каже - "Пингвин 2F8" и покаже опаковката, лъскавката като холидейка опаковка, докторите започват да се чудят защо не бачкат в морга, ами се занимават с досадните подробности преди това. Ако някой напушен стигне до новинарско заглавие, ще е нещо от рода на:

СТУДЕНТ ПО МЕДИЦИНА СЕ НАПУШИ ПРЕДИ ЛЕКЦИИ И РЕШИ ДА ГИ ПРОПУСНЕ, ЗА ДА СИ НАПРАВИ ЛАЗАНЯ

Цаката на "Пингвин 2F8" и на други дроги от тоя сорт е, че производителите могат да си позволят да наемат талантливи химици, които да се гъбаркат с местните законодателства, като измислят химични съединения, имитиращи ефекта на вече съществуващи и познати дроги, но не попадат в списъка със забранени вещества. Чрез промяна на няколко молекули (което звучи супер просто, но като се замисля, че понякога си пресолявам манджите...) забраненото вече е готово за пазара, измисля му се ново абсурдно име, а властите са с вързани ръце, докато продавачите щракат с пръсти.

И новина на няколко дни:
ЗАТВОРНИЦИ КОЛАБИРАХА ОТ ДИЗАЙНЕРСКА ДРОГА.
Били десетки

Звучи забавно, особено в частта, в която докторите казват, че подобно нещо не са виждали през цялата си кариера. Аз се чудя какво са видели тия доктори? Няма ли да разкажат с подробности - очи без зеници, повръщане през потните жлези... какво по дяволите? Какво ли са взели клетите, лишени от свобода, и дали това не е гениален план за бягство - тепърва предстои да разберем. В свидетелските данни се споменава огнедишащ надзирател и Исус, ходещ по бодлива тел под звуците на химна на България в "етно" вариант.

На връщане от Илиянци съм убеден, че ментетата са кофти. Имам набито око и много лесно открих разликите, между геймбоя, закачен за тестване в ЦУМ, и тия евтини имитации. Нито звука, нито натискането на бутоните. Тия тук имат по хиляда игри, деветстотин от които са змията. Оня имаше една, ама каква! С динозавър, брадви, огнени топки. И двете са направени да ти вземат парите от джоба или тоя на родителите ти, но едната ти дава опит и удоволствие, за което ще разказваш и на внуците си, а другата е евтина, скучновата имитация, която нищо чудно и да е радиоактивна, заради батериите, произведени в Обеля.

Кофти дизайнът вреди на всеки, положил труд и дал от таланта си, за да работи нещо добре. Кофти дизайнът е претупване, мърлява работа. Все едно да си избършеш очите с мокра кърпичка, за да имитираш бодрост. А най-кофти дизайнът е тоя, който си прави ташак със здравето ти под формата на няк‘во цветно прахче - "мижидателажем" руска рулетка, топка тревиста маса, обработена с пръскачка за лозе или попърс, който твой приятел те е посъветвал да удариш на екс, столът, който поддава, точно когато си размислил за бесенето. Тъпа работа. Малшанс.

Намигване и вече не сме на Илиянци, а пред музея на Ван Гог в Амстердам. Има опашка, а момиче ми дава флаер за лаборатория за безплатно тестване на качеството на дрогата. Усмихната е - а не като наш‘те с флаерите за уроци по английски - и ми желае доброто, личи й.

Последно, дори и по важност. Никога, ама никога не взимай "Пингвин 2F8".