Кошмарът преди Коледа

Всяка година в края на ноември ми се иска да се заточа на безлюден остров. До 1 януари. Когато София отново ще е добра, тиха и безпарична. Да отида някъде, където никога не са чували „Jingle Bells" и Марая Кери. Където не пращат есемеси за Българската Коледа, а властта не финансира концерта на Веселин Маринов в зала 1 на НДК. Там, където анти-Санта сайтовете са истински анти-Санта сайтове, а не тъпи клипове с актьори от Стъклен дом. No hohoho? Другия път.

Поне не съм сама.
„Няма такава чалга като дядо Коледа", пише във фейсбук Василена и отприщва девет бала коментари.

През това време билбордовете по Цариградско крещят: „Коледа идва на еди-кой си ноември в еди-кой си мол! Шест процента намаление и три лукчета при покупка!" Свръхконсумацията не пропуска нито една врата, нито един портфейл. Банани в Лидл и айподи по 150 долара на Black Friday. Опашка от полузадушени търсачи на прости материални радости и тук, и там.

Да не решим случайно, че опърпаните камбанки на Витошка и Царя, които общината пали всяка година през декември, гаси през януари и оставя да висят печално през останалите месеци, са най-лошото, което може да ни се случи. Неее - може и по-зле да бъде. Армията китайски пластмасови коледни войници настъпва към нас с цялата мощ на поднебесната империя. Лесно им е на китайците впрочем - никога не са празнували целокупно рождения ден на някой, роден в ясла и без бащино име.

В резултат на всичко това, между 20 и 23 декември вечерта ще ни е нужен поне час да изминем петстотин метра по произволна софийска улица, а на деня преди празниците кварталният супермаркет ще е обсаден като Сталинград през 1942-ра. Тези, които имат лошия късмет да живеят до някои от моловете пък, веднага да забравят за собствените си гаражи - гарантирано и проверено е това. Само да го срещна аз тоя Дядо Коледа и шейната му с ключ ще издера...

Да, ако светът наистина ще свърши през 2012-а, то непременно ще е на двадесет и някой си декември.

Просто няма вариант да преживея чалгата в този празник. Да обещая подаръци на детето си само ако е „слушкало и папкало"? Да направя тринайсет ястия за Бъдни вечер и да преям още преди коледната пуйка и срещите с роднини? За да не се осакатя съвсем, в седмицата между Коледа и Нова година не гледам нищо освен Discovery и Animal Planet (добре де, горе-долу е така и през останалите 360 дни). А подаръците, трескавото отмятане по списък: блуза за мама, колан за братовчеда, сексиграчка за гаджето и т.н. - дано поне един от тях се нуждае от това, което ще му купим.

Чичо Скрудж и Гринч вероятно щяха да преоткрият себе си в края на XX век. И да живеят щастливо в началото на нашия, мразейки люто „Коледния дух" и маркетинг гения на Кока-кола, съчинил оня, червендалестия старец.

А който има око, ще види и красотата на сезона. Защото тя, красотата, била в окото на очевидеца. Дори и да е зает да украсява меденки с глазура. Но грозотата, която получаваме като принадена стойност към Коледата - независимо дали сме християни, невярващи или други, - е за всички ни.

Фотография Васил Танев