Краят на аферата

Вчера попаднах на тази новина:
"Атлетът с два ампутирани крака Оскар Писториус се класира за полуфиналите в бягането на 400 метра на Световното първенство по лека атлетика в Даегу. Южноафриканецът, който бяга с фиброкарбонови протези, финишира трети в последната квалификационна серия с време 45.39 сек. Първият атлет с протези, участващ на световно първенство, записа 15-и резултат в сериите".

В момента Оскар Писториус е на двайсет и четири. Краката му са ампутирани между коляното и глезена, когато е на единайсет месеца. Започва да тича преди седем години, преди това тренира ръгби, тенис и водна топка.

Две неща:

1. Хората с увреждания са преди всичко хора, не преди всичко увреждания. Те трябва да се определят през това, което имат, и това, което могат. Не обратното. Хората с увреждания трябва да бъдат подкрепяни да развиват потенциала си, а не да бъдат затваряни, отписвани и съжалявани. Ако и ти мислиш така - можеш да подпишеш това.

2. Историята на Оскар Писториус ме кара да кажа още нещо.
Ние сме най-големите пречки по пътя си. Ние сме прътовете в колелата си. Ние сме подводните си камъни. Ние сме заложници на себе си. Ние сме веригата, която ни държи за радиатора. Ние сме онова, което трябва да преодолеем първо, за да можем да започнем истински да преодолявaме останалото.

Всичко. Зависи. От нас.

Краят на лятото е. Починахме си.
Забрави за новогодишните обещания. Краят на лятото е моментът за равносметки и планове. Напиши онова писмо. Започни онзи проект. Направи стъпкa в посока на онази идея. Направи нещо, чу ли?
От теб зависиш.

Този текст изразява личното мнение на неговия автор
и не представлява непременно позицията на Български хелзинкски комитет.

Фотография Илиян Ружин / Васил Танев