Криворазбраният фрийрайд

Фрийрайд, извънпистово каране, необработени терени, приключение или за много от нас - просто ски. За някои това е хоби, за други е страст и начин на живот. Това е най-чистата разновидност на карането в планината, съществуваща от хилядолетия - още откакто човекът е навлязъл в зимната планина и някак си е измислил много естествен и лесен начин да се придвижва в нея - с две дъски на краката.

В днешно време свободното каране на ски и сноуборд е един от най-популярните стилове в спорта и също така - най-развиващият се. В цяла Европа, Америка, Нова Зеландия, Япония и много други страни фрийрайдът е огромна част от зимната планинарска култура, занимание с дългогодишни традиции и е практикуван от малки деца до баби и дядовци. Свободно и без забрани. Провеждат се световни серии от състезания по фрийрайд на пет континента. Филмовата индустрия всяка година създава продукции, които достигат до милиони хора по света. В производството на ски и сноуборд, екипировката за извънпистово каране е най-развиващият се дял. За зимните курорти фрирайдът е начин да привличат много нови клиенти и затова правят всичко възможно в ски зоните им, той да е достъпен и максимално безопасен. За всички фрирайдът е нещо съвсем нормално и естествено. Не и тук.

"Безумие", "самоубийство", "незаконно", "наркомани", "екстремисти", "адреналинковци". Не, не говорим за нещо друго. Това са само част от епитетите, които в България се използват, за да опишат фрийрайда и всички нас, които се занимаваме с този спорт. И не просто от жълти вестници и съмнителни журналисти - това често са думи на институции като БЧК, национални медии, дори на някои планински спасители и хижари...

Поводът винаги е един и същ - лавинен инцидент. Помията, която се изсипва в медийното пространство, социалните мрежи и сред обществото като цяло, е безпрецедентна за цял свят. Пострадалите се обрисуват като престъпници, безумци, а понякога даже и наркомани, които, тласкани от адреналин, целенасочено рискуват своя и живота на планинските спасители. Някои от тях, включително и самият шеф на БЧК, Христо Григоров, дават безумни обяснения как "екстремистите, под влияние на наркотици и алкохол, се чувстват безсмъртни". Апелира се за забрани, заклеймяват ни като нарушители и ни определят като самоубийци. Журналисти преследват приятели на загиналите и ги питат дали чувстват вина, след като самите те са се борили до край, за да спасят живота им. Ефектът на доминото влиза в действие и всеки случаен лаик или медия подхваща недоволството и намира в един нещастен инцидент възможност да съди, да напада и да обвинява загиналите, приятелите им и всички като тях.

Дори пишейки тези редове, нещо в мен почва да кипи…

До каква степен трябва да си лишен от капчица човечност или мъничко ценностна система, за да съдиш и обиждаш загинал човек, който не е наранил никой? Толкова ли е дълбока душевната криза в нашето общество, че един фатален инцидент да извика толкова низки човешки качества у толкова много хора?

Някои казват, че когато хората не разбират нещо, естествената им реакция е да го заклеймят и нападнат. Това обаче не ги оправдава. Защото, когато не разбираш нещо, единственото достойно поведение е да си замълчиш. А причината да не го разбират е в начина, по който им се поднася. И тук мисля е разковничето.

Нека вземем за пример Австрия. Повечето четящи тези редове знаят, че там ските и сноуборда са начин на живот. Фрийрайдът и всичките форми на свободно каране и придвижване със ски и борд в планината се практикува в огромни размери. Планините гъмжат с хора от цял свят. Алпите са огромни и лавините са ежедневие. Местната лавинна служба (каквато има във всички алпийски държави) ежедневно информира за ситуацията в планината. Информира, не забранява! Издават се лавинни бюлетини за различните райони, които са достъпни както онлайн, така и на място в курортите. Те пък от своя страна извършват лавинен контрол на потенциално опасните места в ски зоните и района им, минимизирайки риска за посетителите. Огромната част от хората, каращи извън пистите, са с лавинна екипировка и еърбег раници. Като цяло културата на каране е в пъти по-висока от тази в България. И въпреки всичко това, само за миналия сезон в лавини загинаха около 30 човека. Този сезон досега са 17. Излишно е да казвам, че след подобен инцидент, на никой дори не може да му хрумне да обвинява или да сипе грозни епитети за пострадалите или фрийрайдърите по принцип. Ако някое официално лице, в качеството си на шеф на БЧК например, хипотетично си позволи подобно изказване, съм сигурен, че би изгубил работата си на момента. Информацията, която излиза в медиите, е точна и конкретна фактология за случая. Впоследствие се пишат доклади, търсят се поуки и лавинната обстановка се преоценява. По този начин до всички каращи достига адекватен и полезен материал, който помага за една по-ясна преценка за условията в планините и по неутъпканите склонове. Загиналите и техните близки се оставят на спокойствието и скръбта им... Най-нормалното човешко нещо.

В България лавинна служба няма. Лавинен контрол в ски зоните реално липсва. Адекватна информация за лавинната обстановка може да се получи само на терен от човек с опит. В общността на фрийрайдърите спорадично се споделят тестове и снежни профили от доброволци, което може да даде някаква информация за конкретното място в конкретния ден, но нищо повече. Планинската Спасителна Служба дълги години просто обявяваше предупреждение за "висока лавинна опасност" в началото на декември, което стоеше до април. По сходен начин в курорта на Банско до ден днешен на таблото за предупреждение от лавини свети лампата за "висока лавинна опасност" през целия сезон. За всеки, дори леко запознат, е ясно, че това е безполезно предупреждение, лишено от всякаква конкретика и задълбочено изследване на снежната покривка.

От скоро на сайта на ПСС се появи секция "лавинна обстановка", където се правят опити за лавинни бюлетини. Издават се от доброволци с опит в материята, които правят снежни профили и дават оценка на лавинната опасност по световните стандарти. Но тези тестове също се правят много рядко и често липсва каквато и да е допълнителна информация, освен степента на опасност (от 1 до 5). А лавинен бюлетин, който не се обновява всеки ден и няма подробна информация за условията и снежната покривка, не е лавинен бюлетин. Лавинната обстановка в планините се сменя ежечасно и ако няма ежедневна информация за това какво се случва със снежната покривка, той губи всякакъв смисъл и дори може да бъде подвеждащ и опасен. Пример за това имаше при последния лавинен инцидент на Банско, след който член на ПСС обясниява по всички телевизии как: "Лавинната опасност е много лъжлива и някой може да дава, че е ниска, ама да знаете, че е най-висока степен". В същото време на сайта на ПСС за Пирин няма актуална информация от конкретния ден, но за предния лавинната опасност е била оценена на втора степен (средна). Тази информация не бе обновявана в продължение на две седмици.

Но трябва да започнем оттам, че това не би трябвало да е работа на ПСС. Никъде по света не е. Нейната работа е да оказва помощ на хора попаднали в беда в планините, включително в лавинни инциденти и ПСС трябва да се фокусира и да използва ресурсите си именно в тази насока. Защото не един и два случая показват, че сме много далеч от адекватно ниво на реакция, в сравнение със спасителните служби в други държави.

Изключително наложително е обаче да се създаде лавинна служба. България е сигурно единствената планинска държава в Европа, която няма такава. Това е единственият начин да има актуална и адекватна информация за лавинната обстановка. A това, че "ние сме обявили навсякъде най-висока лавинна опасност" - не работи и се доказва многократно. Положителното е, че има подходящи и опитни кадри за формирането на една такава служба -планински гидове, фрийрайдъри, лавинни специалисти, планински спасители. Но липсва каквато и да е инициатива от съответните институции и зимните курорти за нейното създаване. И не е изненадващо, имайки в предвид какво е отношението на началствата им към извънпистовото каране. Докато то остава такова и същите тези хора продължават да взимат решенията, няма как нещо да се промени в положителна насока.

А дори да се сбъдне утопичният вариант, в който имаме отлична лавинна служба, ефикасен лавинен контрол в курортите, бърза и адекватна Планинска Спасителна Служба и информирани и оборудвани скиори и сноубордисти, има един факт, който явно убягва на всички.Лавините са част от реалността, не просто в извънпистовото каране, а в зимната планина. Били са още преди човекът да се появи на тази планета и ще бъдат много след като изчезне. Това е природна стихия. Докато има хора, които ходят в планината, ще има загинали в лавини. Както ще има загинали докато хората карат коли или летят със самолет, или плават с кораб, или работят в мина. И тук идва въпросът ми към всички. Защо само в България лавинните инциденти не се приемат и отразяват като всеки друг такъв? Ние убили ли сме някого? Или наранили? Откраднали? Измамили? Не, драги съдници. Ние просто живеем живота, който сме избрали.

Текст Валери Пелтеков