LIGHTS OUT?

„Ей пичага, да знаеш колко е часът? А имаш ли огънче?" („Oi mate, got a light?") Питали са ме това неведнъж в северните английски градове, където съм бил, за да подкрепям величествения тим на Арсенал. Не че им е трябвала запалка, просто това бе техният начин да ме заприказват и по акцента ми да разберат дали съм местен, или идвам от столицата и съответно заслужавам шамари.

Аз обаче никога нямам огънче, просто защото така и не станах пушач. Е, като малък опитвах цигарите, които си правехме от кашон и тъпчехме с джоджен, но освен да се почувствам тъпо, друг ефект не усетих. По-късно пробвах и истинските, но и те по никакъв начин не ме заплениха. Всеки, рано или късно, си намира отровата в живота, а моята явно не бе точно тази.

Вярно е, че някои хора излъчват поразителна елегантност, държейки цигара, както на други фасът им стои доста „куул" между устните. Но те са по-скоро изключение. Също както на едни им отива костюм, а на други изглежда доста нелепо като на сватбари. Цигарите винаги са имали иконичен ореол, най-вече заради „позиционирането" им в киното и фотографията. Само смутен мизерник не би изпитал естетическа наслада при вида на Марлене Дитрих, Бети Дейвис или Сюзън Хейуърд с цигаре, или пък Хъмфри Богарт, обвит в облаци дим. Сещам се за една сцена от филм с Белмондо (от чиято долна устна неизменно висеше Gauloises или Gitanes), където той пафкаше ритуално пред плакат на Богарт. В днешно време повечето филмови герои вадят мобилни телефони вместо цигари, което съвсем не произвежда същия визуален ефект. Но пък в нета е пълно със smoking fetish сайтове за ценители.

За всичко това ме подсетиха поредицата от протести, митинги, концерти и куп други акции и кампании, подети срещу предстоящата забрана на пушенето в закрити обществени места. Тя, разбира се, идва в България с няколко години закъснение, но въпреки това влизането и изпълнението й би било (за страна като нашата) чудо като едно от тези на барон Мюнхаузен. Помня, когато същият закон влезе в сила във Великобритания. И там недоволстваха, но го приеха без истерии и бързо свикнаха.

Тук обаче няма да стане толкова лесно. В нашата така „толерантна" държава се наблюдават доста пенливи реакции и пламенни призиви за бунт (или въстание?) против това „незачитане на гражданските права". Неотдавна ми набутаха флаер за протестен концерт и доста се развеселих, гледайки имената на участниците. Някакъв идиот се опита да ме убеди, че всички те били там за „идеята". Хахахаха! Не, глупи - там са за хонорара! Ако на другия ден има концерт „да забраним тютюнопушенето завинаги", те ще цъфнат и на него.

Особено повдигнах вежди, съзирайки името на български режисьор, който наскоро заварих да ръси хомофобски тъпотии по телевизията, но пък сега си търси правата на пушач. Хех, егати агента!

Лично аз цял живот съм бил заобиколен от пушачи. Не се сещам да съм имал гадже, което да не пуши, а и почти всичките ми приятели също са представители на най-многочисленото племе наркомани в света. Да не говорим за стотиците концерти в задимени клубове и зали, на които съм пял. Когато си израснал с пушек около себе си, той не ти прави впечатление.

Когато обаче една сутрин откриеш, че всъщност е доста приятно дрехите ти да не вонят на долнопробна тоалетна и да не чувстваш главата си толкова тежка, си казваш, че може би не си длъжен постоянно да гълташ нечий чужд дим само защото на страшния пичага отсреща дори не му е минало през ум да те попита дали имаш нещо против да си запали.

Иначе забраните за пушене съществуват от векове. Още от 1590-а. Сега сме 2012-а и те няма да изчезнат просто ей така. Напротив, ще стават повече и по-строги. Така че свиквайте или свивайте, на мен ми е все тая - аз дишам вашия дим от малък. Но няма да  ми липсва особено.

Фотография Васил Танев