Малките гари към смъртта

Септември, 2006-а - Момичето отказва храна.
26 септември - хоспитализирано в болница в Търговище с работна диагноза „гастродуоденит".
27 и 28 септември - рентгенография и ехография на стомах и корем - вероятна диагноза „пилорна стеноза".
29 септември - назначена фиброгастроскопия, която е отложена за 2 октомври по препоръка на анастезиоложката.
2 октомври - състоянието на детето се влошава и я оперират спешно - установяват „излив на стомашно съдържимо, перфорация на дванадесетопръстника и стомаха, причинени от декубитирането на погълнати предмети". От стомаха на детето са извадени 25 стелки за обувки, 8 парцала, 3 дунапренени гъби, 6 чорапа, 3 парчета хартия, 3 камъка по 3-4 см.
7 октомври - детето умира.

Преразказвам - дете от дом за деца с увреждания постъпва в болница с погълнати 25 стелки за обувки, 8 парцала, 3 дунапренени гъби, 6 чорапа, 3 парчета хартия, 3 камъка по 3-4 см. Цяла седмица никой не разбира за това. Поставят му грешна първоначална диагноза, забавят фатално важни процедури и детето умира.

Тук има два въпроса:
Как цяла седмица не разбираш, че тези неща са в корема на едно дете?
И как позволяваш на дете, за което се грижиш и за която грижа получаваш заплата, да погълне всичко това?

Аз виждам поне две престъплния.
Прокуратурата вижда нула.

Досъдебното производство срещу неизвестен извършител е прекратено от Окръжна прокуратура Търговище през 2007-а, а прекратяването е потвърдено от Апелативна прокуратура Варна през 2008-а. Според прокурора няма нарушаване на правна норма от страна на дома и болницата, намиращо се в пряка причинна връзка със смъртта; такива са и заключенията на медицинската експертиза. Прокурорът никъде не коментира погълнатите предмети. Не знам как така не коментираш 25 стелки за обувки, 8 парцала, 3 дунапренени гъби, 6 чорапа, 3 парчета хартия, 3 камъка по 3-4 см. Не знам как дете с увреждане, оставено до такава степен без грижа, че седмици наред гълта огромни предмети и никой не забелязва, и престояло в болница седмица без правилна диагноза, излиза виновно за собствената си смърт.

Всъщност знам. От години домовете за деца с увреждания се схващат като малки гари към смъртта. А самите деца - като пътници, чийто влак пристига след малко. Всяка смърт на дете се обяснява с неговото увреждане. Всяка смърт се представя като неизбежна. Но те не умират масово заради своите увреждания. Повечето смъртни случаи са заради престъпна небрежност, заради липса на грижа, заради незнание. Най-вече незнание: как да нахраниш хлапе със специфично увреждане; каква рехабилитация да прилагаш, така че то да не е сгърчено и сковано в легълцето си; да не изброявам.

През 2010-а, по време на съвместните проверки на Български хелзинкски комитет и прокуратурата във всички домове за деца с увреждания в страната, беше констатирана висока смъртност - неразследвана и в голямата си част предотвратима. Говорим за 238 смъртни случая между 2000-та и 2010-а, три четвърти от които са в следствие от неща като глад, занемаряване, лоша хигиена, измръзване, удавяне, задушаване, залежаване. Проверките установиха също, че на тези места все така има насилие, връзване и малтретиране с вредни медикаменти, както и че над 100 деца страдат от недохранване и има реален риск да умрат от глад.

Днес, осем месеца по-късно, прокуратурата е образувала общо 248 досъдебни производства, прекратила е 25, от които 21 все още се проверяват от по-горна инстанция. Няма нито един внесен в съда обвинителен акт, а огромна част от производствата са срещу неизвестен извършител.

Прокурорите продължават да постановяват притеснителни откази: при липса на лечение на абсцес и липса на специална дентална грижа за дете, малтретирано с транквиланти, при блудство и други сексуални посегателства, при смърт от хипотрофия/пневмония, при телесни повреди - злополуки или усложнения. Съществуват и безпрецедентни разследвания, които са огромно постижение, но като цяло има още много до справедливостта.

През 2010-а главният прокурор Борис Велчев обеща, че ще има дела за всички 238 смъртни случая и за всички престъпления срещу останалите деца. Това би означавало прокуратурата да образува още стотици досъдебни производства. Затова настоявай тя да продължи своята работа - по-бързо и по-качествено. Напомняй й постоянно, че тези деца не умират просто от уврежданията си, а ето как да го направиш.

Това на снимката е Лора, която пък държи собствената си снимка. Вгледай се внимателно. Всъщност виждаш едно и също дете. Разликата е само няколко години. И няколко тона грижа. Когато сегашните й осиновители за пръв път я виждат в дома в Добромирци, им се казва, че няма смисъл да й обръщат внимание, защото всеки момент ще умре. Тогава Лора тежи 7 килограма на 7 години, никога не е напускала леглото си, не може да говори, да се смее и да се движи, а диагнозата й е тежка умствена изостаналост плюс детска церебрална парализа. Семейство Джак и Елсаби Лоу я водят спешно в София, където се оказва, че нито една от тях не е вярна - единственото, от което Лора страда, е тежко занемаряване. Лора е спасена. Днес тичa, смее се и не спира да говори. На три езика.

А момичето от началото на текста е А. от дома в Стража. Когато умира, е на 15 години.
Лора и А.
Лора оцелява, заради това, че едни хора решават, отиват и я спасяват.
А. е натоварена на влака, заедно със стотици други деца, на малките гари към смъртта.

Сега се реди следващата композиция.
Не позволявай и на този влак да тръгне с товар.

Този текст изразява личното мнение на неговия автор
и не представлява непременно позицията на Български хелзинкски комитет.

Фотография Васил Танев и архив на автора