Медицинският канабис в условията на зрелия социализъм

Докато Западът променя отношението си към канабиса, у нас то е заковано в ерата на комунизма. Здравният министър Петър Москов лично гарантира, че държавата ще продължи да третира медицинския канабис с милиционерска строгост. Но първо - малко контекст къде е светът днес по отношение на конопа като лек.

Още от началото на века по-цивилизованата част от планетата започва да се отказва от войната срещу наркотиците, защото на всички става ясно, че тази война причинява повече зло от самите наркотици. Вълната на легализацията е подсилвана от обнадеждаващите първични резултати от използването на медицински канабис. "Медицински" не е езиково шикалкавене - модерните лекарствени сортове са фокусирани в синтезиране на различни вещества от тези за психиделична употреба, основно CBD вместо THC. Списъкът с медицински приложения непрекъснато расте, като повечето са за олиото от растението, а не чрез пушене на цветовете. Канабисът облекчава симптомите на сериозни нервнодегенеративни заболявания до степен да връща частично функционалността на инвалидизирани хора. Има дори доклади за успешни лечения на тумори, чието снабдяване с енергия канабисовото масло нарушава.

Легализацията в някои щати довежда освен до тематичен туризъм и до преселението на цели семейства, които имат член лекуващ се с канабис. Например - историята на това семейство, преселило се от Тексас в Колорадо, за да имат достъп до олиото, което спира гърчовете на дъщеря им.

Изобщо, на Запад няма особен дебат съществува ли медицинско приложение за канабиса. Дебатът там е как приложението да се случи - доста медицински компании се опитват да монополизират производството чрез патенти и лобират за политики легализиращи единствено лекарствените препарати, но не и растението (разлика от хиляди долари за едномесечна доза, в ущърб на пациента). Междувременно медицинският канабис вече е легализиран в половината щати в САЩ, както и в Канада, Израел и много европейски държави и рутинно се прилага за широк кръг болести с изобилна документация в интернет.

Интернет обаче не е място, където водещите медицински умове на България влизат. Според скорошното им официално и категорично становище канабисът няма приложение в медицината, не са чували някога да е имал, не може, не трябва и няма да има, защото наркотиците са лоши. Ако отвориш докторски учебник от 80-те, когато водещите медицински умове на България последно са научили нещо ново за медицината, вътре никаква марихуана няма да намериш.

Понеже страната се управлява от поколението на 80-те, политиката към дрогите също е запецнала няколко десетилетия назад. Комсомолската дружинка на Радан Кънев, Петър Москов и сие действа с комунистическите методи, с които са отрасли, но обича да се изживява като десница и да се вдъхновява от баба Тачър и дядо Рейгън. През кривата призма на младостта им, захлупени в соц-провинция с вратове протегнати на Запад, нелепият холивудски актьор с милитаристична грандомания е този, който победи комунизма. Полубогът на капиталистическата демокрация, обаче, много обича да води абсурдни войни - студена война, космическа война и - разбира се, война срещу наркотиците.

Стремежа си да стане Нанси Рейгън здравният ни министър Москов осъществява със заучена социалистическа покровителственост на държавата над индивида. За десномислещия държавата не може да определя какво индивида ще вкарва в тялото си и дрогите трябва да са легални. За консервативния забраната на канабиса е истерия на комунистите от 60-те на предния век и той трябва да бъде легален, както е бил през цялата ни история преди това. И водещият консервативен кандидат-президент в САЩ и ултра-консервативното полско правителсво подкрепят легалния медицински канабис. Но Москов и компания не са нито десни, нито истински консерватори - те са пионерчета, отрасли в организация, в която стърчащите индивиди се подкастрят, докато паснат в строя.

България е малка държава и за спирането на вълната на легализацията на местно ниво Москов няма нужда да прави повече от това да постави един човек на правилното място. Тапата в дупката е Светлана Михайловна, която министърът назначава за главен експерт по наркотичните вещества и Секретар на Националния съвет по наркотичните вещества. Експертизата на Михайловна е основно в заклеймяването на въпросните вещества - тя има НПО за мачкане на дрогите заедно със съпруга на Теменужка Любенова (шефката на благоевградския Център по наркомании и байрактар на българската война срещу наркотиците). Сестрата на Михайловна пък има рекламна агенция, която печата платените от общинския бюджет на Благоевград пропагандни боеприпаси за тази война. Под фасадата на независим експерт Михайловна е не просто идеологичен враг на легализацията, но и има личен материален интерес сегашната държавна репресия да продължи.

Да разчиташ на роднини е практика в българската борба с дрогата. Когато д-р Пламен Попов, директор на Националния център по наркомании, трябва да произведе лекарското становище за (т.е. срещу) ролята на канабиса в медицината, на помощ като психиатричен експерт се притичва жена му, завеждаща плевенската женска психиатрия.

И така с внимателен подбор на правилните специалисти 9-ата Национална конференция по проблемите на превенцията на употребата и злоупотребата с наркотични вещества заключи за пореден път, че наркотиците са лоши. Заключението даде на Москов опорна точка да затегне допълнително сегашния строг режим. В предложението му за промяна на ЗКНВП (наркозакона) лицензи за отглеждане на канабис ще могат по изключение да се дават не за медицински цели, както беше досега, а за медицински изследвания. С промяната на една дума Москов оставя вратичка за фармацевтичните корпорации, но затръшва портите в лицето на хилядите пациенти, които иначе биха могли да кандидатстват за лиценз и легално да ползват нужното им лекарство. При социализма комфорта на пациента не е приоритет.

Понеже преди малко употребих медицински канабис и съм в положително състояние на духа, ще завърша с думите на един друг, чешки, здравен министър пред асамблеята на ООН по въпроса за войната с наркотиците:
"Четвърт век по-късно, можем да представим категорични доказателства, че декриминализацията работи.
- имаме най-ниската смъртност от свръхдоза на глава от населението в света;
- ние сме сред групата държави с най-ниско разпространение на ХИВ и СПИН сред инжекционните потребители на наркотици;
- имаме изключително ниско разпространение на хепатити В и С сред инжекционните потребители, вероятно най-ниското в света;
- в Чешката република практически не съществува организирана престъпност, свързана с разпространението на наркотици;
- благодарение на услугите за намаляване на вредите, около 85% от нашите проблемни наркопотребители са в регулярен контакт с подпомагащи институции. Това осигурява ранно включване в лечение и висок процент на възстановявания. Има дейности, които гражданското общество извършва значително по-добре и значително по-евтино, отколкото което и да е правителство по света.".