Merry Sickmas

5/10/10 11:56 PM
имаше някакви деца днес
на няколко пъти
които бяха толкова неглижирани
че крещяха и си удряха главите
за да се самостимулират
защото нищо не им се случва
 
5/10/10 11:57 PM
имаше едно дете
легнало
сляпо
което крещеше в една стая
и ми казаха - ааа, това е краси, той си крещи

5/10/10 11:58 PM
и аз отидох при него
и седнах на леглото му
и той крещеше
и аз казах - крааасиии
и той спря
и аз хванах ръката му
и той почна да се смее

5/10/10 11:59 PM
ама кикот
и ми хвана ръката
и ми я сложи върху косата си
и аз започнах да го галя
и той се смееше
с цялото си тяло
и не можех да стана
сигурно 20 минути съм стояла

5/11/10 12:00 AM
а имах толкова много работа
а не исках да си тръгвам, защото знаех какво ще стане
и стана
като го пуснах
и станах
и той започна да крещи
и да си бие шамари

Това е от мой разговор в скайпа след посещение в дом за деца с увреждания - тази година пообиколих няколко. С него искам да ти кажа едно: ако ще помагаш на децата в институциите, иди и ги прегърни. Не с дрехи. Не с банани. Не с играчки. Не с есемеси за шоута, в които лъскавите фусти на водещите се отразяват в насълзените им по сценарий очи. Не. Иди и гушни едно дете. Пак. И пак. Така ще промениш света.
Tолкова за това.

Сега за другото.
Коледа. Ама Българската. Е няма такъв траш.
Значи, имаме ние едни болни деца. Имаме една държава, която трябва да се грижи за тях. Имаме и един държавен глава, който вместо да работи за това, инициира кампания за събиране на пари от данъкоплатците:

„Трябва да призная, че когато ми хрумна тази идея, някъде през есента на 2003 г., си отворих една папка и на нея написах „Коледата невъзможна!". За тези години обаче успяхме да докажем, че солидарността не е само изхабено от политическа употреба понятие, че в българските условия то може да бъде изпълнено с реално съдържание."

Сълзи от умиление и българщина се търкалят по лицето ми.

Та имаме ги всички тези неща - едно плюс едно плюс едно. И в задачата се пита: как така бе, как така в резултат обществото не протестира, не се смее до задушаване или поне не вдига вежди.
А започва да дава. 17 милиона лева за 7 години подпомагат лечението на 700 деца. Което е страхотно. Не е страхотно обаче, че го прави не с ярост, не с бяс, не с шевиебамаматанагла. Не. Прави го тихо, с поприведена от вина глава, без следа от критична мисъл в нея.

Обаче я стоп кадър. 2.4 милиона лева на година? Шегувате се. Държавата има тези пари. Нещо повече, длъжна е да отделя суми именно за „особена закрила" на слабите и болните деца. Конкретните дейности, за които Първанов събира средства, са работа на държавата - поне според една конституция и няколко закона.

Затова:
спри да даряваш за Българската Коледа.
Тя не е за болните деца. Тя е за един човек. На сайта номерата за дарение и онова „По инициатива и под патронажа на президента Георги Първанов" са изписани с еднакъв шрифт и болд.
Спри да даряваш за Българската Коледа. Лиши семейство Георги и Зорка Първанови от удоволствието след края на кампанията да се снимат със закупената медицинска апаратура.
Направи нещо друго.

Попитай президента и широката му руска душа какво точно, според правомощията си по конституция, е направил, за да не трябва тежко болни хлапета в държавата, която оглавява, да просят за нещо, което им се дължи.
Пиши на правителството и изисквай да си свърши работата, да спазва законите и въобще - да спре да бездейства престъпно.
Дай парите си тук или тук. Така ще стигнат до нуждаещите се, без да бъдат ползвани като парцали за лъскане на наакан президентски имидж.

Коледа е. Ама и да не беше. Стига кич.

*Този текст изразява личното мнение на неговия автор и не представлява непременно позицията на Български хелзинкски комитет.

Фотография Васил Танев