Месо

Търсенето на работа е също толкова вълнуващо, колкото да празнуваш Деня на благодарността във формата на жива пуйка, изпълнена със странни предчувствия. Предполагам трябва да се приеме за естествено, че дори обявите за стари гардероби превъзхождат по съдържателност и достоверност обявите за работа. Да вземем едно предложение за престижна според общите представи позиция, публикувано първоначално във в. Позвънете на 23 януари 2012 г. То изглежда така, все едно е пристигнало по телеграфа: „Посолство търси секретарка с английски до 30 години, високо възнаграждение".

Зад тази сутеньорска лаконичност действително стои възможност за работа в посолството на близкоизточна страна, чието правителство бе сформирано преди малко повече от година. По телефона ще ви бъде обяснено, че не е необходимо да изпращате никакви документи, а след клубната реплика: „Просто елате между 9:30 и 10:30 - и търсете Сами", кандидатите се явяват на нещо като кастинг, който предшества интервюто с посланика.

Ценителите на абсурда могат всеки ден да влизат от реалност в реалност и от история в история просто като се спускат по увеселителните пързалки на обявите. И да станат кредитни консултанти, ако по някаква случайност, видиш ли, са завършили средното си образование, или продавачи в магазини за конфекция, при условие, че говорят руски и немски. Чудесни примери за подмяната на критериите още при предварителния подбор са обявата за учители по английски език, публикувана на български, и предложението за касапи, публикувано на английски.

Основното изискване към касапите е да успеят да прочетат обявата, най-малкото за да им стане ясно, че се отнася за тях. От желаещите да изтръгват езици, сърца и дробове също така се очаква да изпратят снимки, чрез които вероятно лицата им ще бъдат изследвани за белези от ножове, изплъзнали се непохватно при изпълнение на задълженията. Знам, знам, всеки истински професионалист би приложил към CV-то си фотография, на която позира с любимия си сатър.

Да си касапин е работа, за която не върви да признаеш публично, че обичаш. Но не можеш да кажеш и че не обичаш, тъй като няма да бъдеш нает. Вероятно по тази причина взискателните иначе работодатели са пропуснали емблематичното за последните години мотивационно писмо, в което някой отчаян от дългото търсене касапин би могъл да обясни: „Имам голям опит. Коля животни от малък", „Бих искал да работя в динамичен и мултиживотински екип", „Позицията би ми осигурила подобаваща доза масова смърт всеки ден" или „Просто обичам кръв".

Мотивационното писмо е труден комедиен жанр, особено когато липсата на професионални критерии не предполага изпращането му. Да не споменаваме нереалистичните оценки на фирмите, които често се самоопределят като бързоразвиващи, макар да са по-скоро бързорекламиращи, и обещават в най-добрия случай платен застой на кандидатите. Повечето работодатели, които смятат, че заслужават да получат мотивационни писма, дават оскъдна или демотивираща информация за себе си, или пък стават известни единствено с пълната си неизвестност. Също толкова логично изглежда да изпратиш кандидатурата си до някой мъничък остров, където има поща, но няма жители.

Подобни несъответствия винаги ме връщат към биографията на Буковски, който е работил каквото му падне. Във всеки случай нямаше да бъде затрупан от покани за интервюта, ако трябваше да търси работа по начина, по който се търси днес. Трудно ми е да си представя как изпраща снимката си до вмирисани магазинчета и забутани складове или до някой отракан мезозоец, който, за да пусне обява за асистент, има нужда от асистент. Още по-трудно ми е да си представя, че го одобряват след интервю.

Буковски не се вписва и в древногръцката концепция, прилагана от обществата, които имат нужда от маски не за да плашат демоните, а за да ги прикриват. Идеята за „красивите и добрите" (καλὸς κἀγαθός), наред с последствията от социалния дарвинизъм и псевдонаучни теории като тези на Чезаре Ломброзо, стигматизират автоматично всеки, който не отговаря на колективните представи за красота. А според същата концепция, красотата е израз на добродетелност.

С други думи, красивият човек е добър човек, и по-конкретно: бял, но със здрав тен през лятото; слаб, но не и „мършав"; висок, но не и „заплашително" висок; пропорционален от главата до петите; с „правилен" овал, малък нос и перфектно подредени зъби. Това са само няколко набързо преписани особености на красотата, за да избегнем провинциалното дъно. Грозният съответно предизвиква натрапчиви подозрения, тъй като по същата колективна логика, той е недобросъвестен и неблагонадежден. Отношението към него ще се промени незабавно, ако започне да посещава фитнес зали, козметични салони и кабинети за естетическа намеса. За да си позволи услугите им обаче, първо трябва да си намери добре платена клетка.

Красотата не само обещава успех, но може и да се използва като доказателство за невинност или поне като смекчаващо вината условие. Един стар и грозен Че Гевара, един Че Гевара с лицето на Садам Хюсеин, никога нямаше да бъде фаворизиран например. Но тъй като е умрял млад и отговорен за революционното задъхване на хиляди мъже и жени, неговите престъпления са премълчавани снизходително, а почитателите му се осланят на летливи определения за непокорния дух. Да, нещата са точно толкова прости, колкото изглеждат: външният му вид не е изстрел срещу общоприетия вкус и вместо да събира прах в някое мазе, снимката му виси по стените като икона и бива репродуцирана върху куп сувенири.

Изискването за актуална снимка при кандидатстване за работа и определените възрастови граници носят същите дискриминационни отпечатъци. Понякога снимката трябва да е в цял ръст, дори за длъжности, които предполагат срещи само с още два-три задника. Така че, ако сте остаряващи или вече стари, напълнели или откровено дебели, не отговаряте на модела за „добър външен вид" или сте крайно грозни според същите представи, трябва да имате страшен късмет да не отпаднете от пръв поглед. Визуалният подбор леко напомня живите галерии по колониалните пазари. Уменията и издръжливостта на робите били преценявани чрез оглед, от който ставало ясно кой е подходящ за бране на царевица, кой за пренасяне на тежки чували, кой за строителни дейности, кой за друг вид бавна смърт.

В България е прието, че преди да навършиш 30 години, не си достатъчно зрял, а след като ги прехвърлиш, започва първият ти опит за живот след смъртта. На навършилите 40 години се гледа като на кандидатури от отвъдното. Старите мъже са сфинксове, които следва да бъдат поставяни на входовете пред паркинги, магазини и институции, а старите жени могат да правят това, което полът им изисква, според всяко затъпяващо с удоволствие общество: да чистят, да чистят и да чистят.

Сякаш е невъзможно да се отнасяш сериозно към работата си преди определена възраст или да промениш интересите си след определена възраст. Франсоаз Саган тук би била поредната малка кучка, а баба Моузес - просто откачена бабичка, и то на фона на толкова безмълвни лица, които спокойно биха били заменени с хладилници, гардероби, маси, столове, закачалки. Външният вид също може да бъде изразно средство. Но когато се превърне в единствено изразно средство, вече е неспособен да изразява каквото и да било.

Фотография Васил Танев