Може би. Дано

Усмихнати, млади, одухотворени. Носят ръчно направени плакати със забавни послания, в които не е нужно да се взираш дълго, за да видиш омерзението и тъгата зад тях. Хора всякакви и отвсякъде, но не тълпа. Дошли с идея, на която й трябваха десетки години, за да порасне, за да й писне, да излезе на улицата и да заяви себе си: „Аз няма повече да живея в страх и срам."

За много хора това е юни 2013-а. За част от тях това е юни - през последните пет години.

Не, не яхвам протестите, за да говоря за предстоящия шести София прайд, защото тази година двете събития се свързаха от само себе си по особен начин. Първо, традиционното юнско шествие на ЛГБТ общността отстъпи крачка встрани, за да не отмества фокуса от #ДАНСwithme. В деня на несъстоялия се прайд активисти отидоха на протеста със знамена, плакати и усмивки, за да покажат подкрепата си към общата кауза. А тя за всички е една - да се премахне прогнилото статукво. Същите масови демонстрации дават и надеждата, че тази събота ЛГБТ шествието ще има повече тежест. Защото преди протестът (какъвто по същността си е прайдът) беше прецедент, а днес - ежедневие. Така  може би сега едно такова шествие ще застане рамо до рамо с другите каузи, а няма да бъде последните пет минути в сутрешен блок. И както аз и ти не искаме законите да минават през тлъстите ръчички на онези в парламента, така и моите приятели с различна сексуална ориентация не искат същите да ги лишават от правата и свободата им за кой ли път. Затова си мисля, че може би прайдът ще бъде възприет по-лесно, като част от промяната, която всички толкова искаме.

Както всяка година от изминалите шест обаче, не смея да се впусна в блянове за бърза победа. Протестите се бунтуват срещу гнусни политически практики, а борбата на прайда е срещу пусналата много по-дълбоки корени омраза.

А Омразата е далтонист и не иска да различава нюансите.

Омразата си има собствено ефирно време, в което да изразява „другата гледна точка" по въпроси, които в един идеален свят изобщо не биха подлежали на дебат.

За нея няма проблем да опорочи с думи и с действия едно от най-значимите събития във Франция тази година - узаконяването на еднополовите бракове.

Омразата скъса плакатите и наплюнчи с обиди и активистите, които бяха отишли да подкрепят протестите на Орлов мост, нищо че се борят за едно и също.

Омразата не иска да й се парадира с някакви си там абоминации, като има „толкова по-сериозни проблеми".

За справка, събитието се нарича „прайд" като гордостта, която системно е потъпквана с унижение, псувни и насилие. Като гордостта, че и днес си тук, и имаш сили и за утре.

И ако Омразата можеше да вдигне поглед от собствения си мъхест пъп, щеше да види колко нормална е идеята на прайда. Как хората там не искат (а и откровено не могат) да извратят децата й, да подкопаят семейните й ценности и да сринат обществения морал.

Честно казано, опасенията на Омразата, че ще изпусне сапуна, са абсолютно неоснователни, защото нея никой не я намира за привлекателна. Ама хич.

Така че, умни, красиви, пък и грозновати и недоучили - тази събота от 15:00 от площад „Независимост" тръгва София прайд, и ще бъде по-пъстър и весел от всякога. Защото взаимно си дадохме надежда, че има смисъл да не се предаваме.

Фотография Васил Танев