MONSTER’S BALL

Времето лети, спор няма. Дори когато не си прекарваш добре. Особено през пролетта - този толкова неопределен и опърничав сезон, вечно обещаващ разкошна, топла зеленина. Истински пролетни дни, такива, каквито си ги представяме, няма чак толкова много. И хоп - изведнъж вече сме във втората половина на май - края на пролетта и началото на... абитуриентските балове. Oh yeah!

Дори да не си абитуриент, няма как да ги избегнеш. Дори да не си пряко замесен, най-малкото ще ги видиш и чуеш - дългите процесии от взети назаем джипове, лимузини, коли и каляски, натъпкани с разпищели се създания, набедени за „млади хора, които просто се веселят".

Ако се вгледате, доста от лицата не са особено красиви. По-скоро наподобяват изкривените фейсове, които обладаната от демони Емили виждаше в Екзорсизмът на Емили Роуз. Може би е от амфетамините...

Абитуриентските балове никога не са били кой знае какво - както Нова година, 8-и декември или други подобни събития, които се чакат цяла година, накрая всичко опира до едно незабележително опиянчване.

В което няма нищо лошо, само дето това конкретно опиянчване през последните години се е изродило в чудовищно социално съревнование. Кой ще бъде най-най-НАЙ?!

И докато навремето основните двигатели бяха родителите (обикновено абитуриентът изпълняваше ролята на циркова маймуна, около която се тълпи цялата „рода", за да го види по костюм или рокля, като в процеса родата се нагърмява чутовно с ракия и се изпокарва), то сега много от рожбите на MTV (говорим за онова MTV, по което отдавна няма музика) сами са инициатори на страшни драми, паника и тръшкане преди Бала!

Защото непременно трябва да имат най-яките дрехи и да пристигнат в най-яките автомобили. За да могат веднага да се чекнат и да наводнят facebook със снимки, видеа и статуси за това колко са яки и колко яко си прекарват, докато обсъждат колко зле облечени и по-скапани от тях са останалите.

Който не е от този отбор, непременно е лузър.

За да не си лузър, най-добре вашите да теглят един хубав кредит, с който вместо да те изпратят на яка екскурзия или да ти платят един семестър някъде, да те облекат отгоре до долу в най-скъпите брандове, за да блеснеш пред онези, които могат да си позволят само китайски ментета (те също не са много евтини).

Ако си мацка с по-рафинирани родители, може да намажеш и комплект силиконови цици, специално за бала.

Да не забравяме и превоза - той също трябва да кърти. Затова е препоръчително да наемеш или вземеш назаем възможно най-скъпата кола - както правят любимите ти български рап изпълнители в клиповете си. В интерес на истината нашите абитуриенти са малко по-ритмични от бг рапърите, макар и предимно в ориенталските стилове.

И е чудесно, че могат да броят до 12.

В нета е пълно с клипове, показващи запомнящи се изпълнения и страшен абитуриентски „купон". Ако не ти се гледат, просто си пусни филма Господин за един ден.

И преди някой идиот да ме обвини, че съм озлобен, защото на мен не ми се е получило, ще кажа, че на моя бал всичко мина гладко. Нашите ме облякоха като изряден келнер, с прическа футболяк и папийонка, колан Pierre Cardin и някакви потресаващи (но скъпи) мокасини. Всички роднини се снимаха с мен, та дори и портиерката, която уверяваше нашите, че съм „прелестен". После отидохме в двора на Английската гимназия, откъдето ни извозиха до Японския за големия „купон". Там ни подредиха по отрупаните с „тънки мезета и маркови питиета" маси и ни оставиха да тъпеем няколко часа, докато „бандата" бичеше зверски хитове като „Арлекино" и „Камъните падат". Да, без майтап - „Камъните падат"! Което, предполагам, е задължителен гвоздей в програмата и на днешните бални тузари и пичета.

Учителите се налапаха и нагълтаха, а по-отворените ми съученици се мляскаха в тоалетните. В паузите обсъждаха колко са грозни или бедни другите. Имайте предвид, че същите тези хора сега са министри, съдии, адвокати и изобщо напомпани бойци за благочестие и просперитет. Те проповядват това и онова... Но аз съм ги виждал, там, на бала, откъдето тръгват толкова много животни.

Същите тези агенти днес помпат децата си да бъдат „най-добрите", да премазват и мачкат, да бъдат Somebody! Тези ще те прегазят като таксиметров шофьор на пешеходна пътека. Оле!

Абитуриентски балове има по цял свят и романтичният аспект дълги години ги правеше нещо, донякъде, вълнуващо. Сега обаче детето не иска романтика. Детето иска да мачка с Брандове! И нали ни е едничко... и нали балът е веднъж в живота...(тук звучат разплакващи цигулки или по-скоро зурли, б.а.)

Трябва да приключвам, защото навън трещят нагиздените победители, които скоро ще градят бъдещето на България. Искам да им помахам... докато затварям прозореца и пускам щорите.

Фотография Васил Танев