Наздраве за новата демокрация

Дори в най-мракобесните времена българинът е имал свобода да говори и да мечтае на едно място - на масата. С доверен, малък кръг от познати; с чаша, изпълнена с вещество, правещо го по-добър говорител; в спор без задни мисли, където искрено споделя вижданията си как нещата да станат по-добри.

И днес си е така. Мнозина говорят публично по някакъв начин, защото са зависими. И няма какво да се лъжем - в икономика, монополизирана от няколко кръга на влияние, малцина имат късмета да не зависят (те или семействата им) от нечии интереси. Интереси, готови да ги накажат за „неправилна" позиция.

Затова днес хем сме в Европейския съюз, хем Репортери без граници ни слагат на позиции отвъд границите на благоприличното. Хем имаме назряващо гражданско общество, хем то самото се е овъртолило в зависимости като кадаиф след пирует. Свободата на словото у нас е фиктивна като честността на изборите или като волята на стоварен от автобус дядо да подкрепи някоя партия. Свободата на словото у нас е на масата, с чаша в ръка.

И докато всички го знаете това и се сещате за редица примери още от ранно детство, аз го смятам за подходящ фундамент на новата ни демокрация. Наша си, дето никъде я няма. Защото досега, каквото сме решили да „заемем", все сме го направили такова, дето никъде го няма. Само че, като си е наше, ще си го пазим. Щото занемаряваме чуждото, общото, но нашето си го чистим и обгрижваме.

С присмиване и скептицизъм няма да се промени фактът, че българинът е най-продуктивен и пълноценен политик, футболен треньор, философ, певец, историк и будител именно на маса в подходяща компания. И именно регистрирането на малки приятелски идейни групи би било около 3,4 милиона пъти (сметнато с алгоритъма, с който МВР смята присъствието на протестите) по-полезно от сегашната партийна система.

Ами замислете се - гласувате за най-малкото зло, ако изобщо гласувате. Наясно сте, че всички са един дол дренки, като едните са малко по-зрели от другите. Шансът да дадете идея на някоя водеща политическа партия е с размерите на шанса Орешарски да е независим от никого експерт, готвещ се да реформира недъгавия ни държавен апарат.

Новите политически субекти няма да са сборище на кариеристи като големите партии. В тях се влиза заради приятността на компанията и задоволството от ползотворното колективно пиене. В сегашните партии се пробива с гъзолизане, с интригантство. Но дори да си влязъл в някоя формация (защото изповядваш лява, дясна, националистическа или каквато и да е друга кауза), един ден се решава нещо, дето хич не е смислено за теб. Но трябва да си траеш, щото това е партийната отговорност.

Обратното - на масата с твоите приятели дори най-голямата караница, завършила с пиянски бой, ще е около два трилиона (пак по МВР алгоритъм) пъти по-демократична от спуснатите „опорни точки" на партията ти.

И тази седмица може да си на една маса, ама другата седмица отиваш на друга маса. Но не си партийна к*ва като сегашните политици. Ти си дегустатор!

Разбира се, и това може да се опорочи. Може към всяка компания да прибавят някоя хиена, дето не пие и изчаква пиянството на другите, за да ги манипулира. Ама на другия ден всички са трезви и осъзнават какво е направил. Може апаратът за взимане на колективни решения от стотици хиляди маси с пияни хора в страната да е тромав, но поне ще върви. Сега апаратът гъвкаво стои на едно място и единствено, което прави, е да се кърши в опит да задържи статуквото.

Да, наистина си мечтая един ден съдбата на страната да се решава по масите, всички, дружни в пиянството си. Резки в изказа, искрени в сърцата и смели в бита си - независими. За жалост, днес дневният ред на България се решава на масата на един параноик, който си пие сам, няма истински приятели и тук-там му идват гости - я за да разпределят някоя порция, я за да му дадат оставка, я за някаква друга ибрикчийска техника.

Фотография Васил Танев