Не мащабът, а духът

В Турция за по-малко от две седмици и за пет отсечени дървета насред Истанбул кипи революционно настроение. Паралелите с управлението на Джепето Ердоган и политическата власт над медиите там и тук, са само част от сравненията, които може да си направим.

И там се сетиха да ги отразяват в конвенционалните медии след два-три дни, само че разликата беше в това, което е отразено. И тук имахме многохилядни протести. Те даже доведоха до оставка на едно правителство и до пръкването на ново, което засега не изглежда особено по-различно. Пошумяхме си, докато ни беше студено, после дойде сезонът на бирата пред Народния и сме в очаквателната поза партер да видим какво ще се случи.

В Турция пък еуфорията на протестите изглежда неизчерпаема, а нехуманното отношение на полицията там изглежда само сплотява хората. И те отвръщат на агресията с агресия, както донякъде се случи и тук (въпреки сериозните съмнения за изкуствени провокации), но и с една проява на ведър дух, която липсваше на нашите протести.

Но в България масовото недоволство не дойде покрай миналогодишните протести срещу застрояването на защитени зони и национални паркове по море и планини. Дойде от битовите сметки. Наизлязоха тъжни и унили хора, озлобени от немотията си, които с празен поглед повтаряха думи като „геноцид", влагаха сравнително празнодумен патос, палеха Конституции и притежаваха креативността на ряпа и енергията на погълнал по погрешка кофеин борсук.

Основният контраст с Турция не е само в мащаба на протестите, а и в техния колективен ум. Югоизточните ни съседи създадоха един обаятелен имидж, изплетен с ирония към правителството и полицията, отговориха с улично творчество, застанаха с усмивка срещу издевателствата.

Протестиращите не са онези нашенци, дето си пазят личните карти само за изборите, а са модерното и европейско общество в Турция. Същото, което се информира и се образова в глобалната мрежа, което културално е вече част от Европейския съюз. Протестиращите в Турция са икономически активните хора. Тези, които денем са на работа, а нощем - на протест.

Тукашната истерия и безидейност провалиха нашите протести и затова няма реална промяна. Зачатъците на поезия, сатира и креативност в еко протестите из София, организирани от „Зелените", бързо бяха притъпени от антиутопичните и сприхави лозунги, които явно привлякоха масата, но и отблъснаха онези с висотата на духа. Така стремежът към простоватото погуби и разми протестите.

Защото едно статукво има своя манталитет, а ако го бориш със същия или сходен манталитет, ти подменяш само лицата, но не и същността му. Затова алтернативите на политически силните у нас са... абсолютно идентични с тях.

Дали липсата на този хумор, който показва протестиращите в Турция в една симпатична светлина, тук бе породена от факта, че протестът се водеше предимно от старите и счупени от Прехода хора, или младите също са счупени и протестите не ги интересуват в полза на чалга културата на същия Преход? Сигурно и двете.

Протестите тук избухнаха и отмряха защото не породиха култура. Бяха изчерпани за дни, не създадоха онова мисловно наследство, което да промени епохата и мирогледа на хората. Нещо, което в Турция се случи за по-малко от десет дни.

Фотография Васил Танев