Не ти искам паспорта за София!

Преди време Кремена Халваджиян предложи чрез профила си в социалната мрежа да се въведе паспорт за влизане в София. Стилистката се противопоставяше на хвърлянето на боклуци, висенето пред Библиотеката и минаването на коли, които идвали от провинцията и преминавали на червено. Кремена също се възмущаваше, от поведението на провинциалистите, за които трябвало да се въведе пропуск, според номерата на колите им и това, от къде идват те.

Халваджиян наистина е права. София се превърна в сметища за всякакъв род отпадъци. Едни хвърлят боклук, други са боклук. Едни идват и рушат, други се раждат и създават разруха. Докато един ден не осъзнаеш, че ти си част от сметището и едва ли някога ще се измъкнеш от него.

Дойдох в София преди повече от 6 години. Уж за да уча, но останах и след това. Роден съм в София, но преди това не бях живял тук. Ако спорим - и на моята лична карта пише, че съм гражданин на столицата. Аз обаче отказвам такъв паспорт. Предпочитам да съм гражданин на света.

София ме посрещна със своята нелюбезност. Войната между софиянци и провинциалисти беше избухнала векове преди това и никой не можеше да я спре. Още с влизането в Университета се сблъсках с колеги, които бяха родени и живели тук през целия си живот и гледаха с насмешка и огромен потрес на поведението, израза и дори диалекта ми. Аз се смутих от това, почувствах се на много по-низко ниво и реших да се променя. Научих се да се държа като софиянец.

Когато някой на улицата ме питаше как да стигне до някъде, аз отговарях точно като столичанин: на пряката на тази и онази улица, 200 метра до еди кое си кафе и сте там.

Когато търсех място за паркиране, гледах само колите с НЕ столична регистрация. Обвинявах тях, че са взели моето място, а никога не гледах тези с нашенска регистрация и как те също бяха паркирали.

Сядах в някое кафе на центъра и се възмущавах, ако някой говори високо, използва диалектни думи или е облечен като от много дълбоката провинция.

Пишех прочувствени  статуси на всеки почивен ден в България (а те са много), колко бил чист въздуха, след като провинцията си е отишла и колко много свободно място има.

Възмущавах се от другите и отстоявах правото си по рождение да имам софийски паспорт.

Вече не го искам. Не ми и трябва. Когато в една столица заплатата е смешно ниска. Когато престъпността е огромна и се страхуваш след 22.00 часа да излезеш по улиците, когато не знаеш кой ще те наръга, нападне или ограби. Когато се качиш в автобус и контрольорка те нападне като мечка гризли, все едно си най-големия престъпник на света. Когато пред блока ти има строителна площадка, а от терасата си виждаш какво правят съседите в спалнята си. Когато разходът да живееш в най-мръсният град в Европа, е по-скъп от този в града с най-чист въздух.

Не, мерси.

Предпочитам да си ходя в провинцията. Прекалените претенции на столицата не са ми по-вкуса. А и не искам да участвам във войната. Война в която да следя кой и от къде и да записвам на малко бяло листче какви прегрешения е направил. Връщам паспорта. Не ми трябва!

Виж кой какво е забелязал в....хола ти.

Kак да се изолираш в София?

Софийското метро, мой