Ненужният Орфей

Преди около седмица попаднах на гостуването на група музиканти и артисти в пенсионна възраст в Денят започва с култура по БНТ. Говореха за възраждането на конкурса Златният Орфей по случай 50-годишния му юбилей. Някак бях пропуснал новината, че има опит за тази ексхумация и се загледах, защото ми стана интересно доколко (не)адекватна може да бъде една такава дискусия. Всъщност, очаквах доста безсмислие от отдадени на халтурата хора, но разговорът, който премина в своеобразно скубане на коси, искрено ме изуми.

От една страна бяха наследниците на Генко Генов, който поставя началото на фестивала преди 50 години - вдовицата му Дариана Генова и синът му Райчин Генов, заедно с техния адвокат, а срещу тях седяха представители на творческата страна на Орфея. Общо взето разговорът се завъртя около това колко е важно да има отново Златен Орфей, колко много е дал и колко много ще даде на изкуството и неговите флагмани и колко много хора го чакат с нетърпение. Започнах да се подсмихвам, докато не се стигна до момента с финансирането и това, как видиш ли, държавата или институции, или фондации, трябва (чак пък?) да протегнат ръка и да дадат 400 хиляди лева на Златния Орфей. И другата версия - че може да се постави скъп вход и публиката сама да финансира конкурса, като си купи билети от, да речем, 500 лева парчето. Е, тук вече се втрещих.

Замислих се за тоталната деменционна неадекватност на казуса да има или не Златен Орфей изобщо. И стигам до категоричното мнение, че такъв фестивал не просто е ненужен, ами е и вреден за музикалната сцена в България, поне в този си вид и финансиран по този начин. Защо ли? Ето затова:

Орфеят си е изпял песента
Както всеки формат, така и този соц-конкурс има срок на годност, който отдавна е изтекъл и консумацията му по-скоро ще навреди. На никой днешен музикант не му е нужна сцена, на която с държавни пари да се представят песни, писани от автори на заплата към държавата и изпълнявани от артисти на заплата. Комунизмът си отиде, с него отлетя и цедката на цензурата и поръчковото изкуство. Ако говорим за задължение на държавата към тези хора, които са били на държавна работа като автори и изпълнители, то би се изразило в пенсията им, превеждана всеки месец. Не в наливане на стотици хиляди левове, за да се изявяват хора, които нито пишат лирики, нито съчиняват музика, нито имат какво ново да кажат от декади насам. Погледни последното му издание от 1999 и виж участниците - още тогава отдавна изпаднали от актуалната музикална сцена имена. А 16 години по-късно такъв фестивален конкурс би бил истинска пародия и разхищение. Всички тези музиканти и автори на песни са там, където са, защото историята и животът вървят напред, културата се развива и без тях и ги е оставила в последната гара, на която са имали къде да слязат. Там вече влакове не минават. Просто защото няма нужда от тях днес.

Външното му финансиране би било в ущърб на изкуството
Ако държавата отпусне необходимата според организаторите сума от 400 хиляди лева, това автоматично означава, че от предвидения годишен бюджет за култура ще останат 400 хиляди по-малко. Това са пари, които могат да бъдат вложени в културни инициативи на мислещи и дейни млади хора, да се финансират фестивали, които биха обогатили културния живот със смислени и дейни участници, с хора, които творят и изразяват изкуството си сами. Могат да се поканят интересни артисти и групи от чужбина, за да се разшири малко кръгозорът на публиката у нас. Да се закупят актуални и интересни предавания, филми, концерти, които да бъдат излъчвани из националните медии. Или да се окаже финансова подкрепа на деца и младежи, които се занимават с изкуство в гимназиите и университетите, които искат да продължат кариерата си в тази посока, както е в страни като Швеция и Финландия например. Но не, тук отдавна неактуални артисти гледат на държавата като на техен длъжник заради творческата им немощ и неприспособимост към днешния ден.

Провеждането на фестивала е вредно за сцената
Освен, че финансово би отклонил немалко средства от далеч по-адекватни инициативи, Златният Орфей би привлякъл и излишно медийно внимание. Защото, нека си говорим откровено, повечето медии в България са актуални и адекватни, колкото флопито на стария ти компютър. И самото име Златен Орфей би впрегнало гилдията в ненужен шум около ненужен конкурс (ебати, колко ужасна дума!), ще се изпратят излишно раздути екипи да отразяват фестивала (на чужди, най-вече твои разноски), на екрана ще изплуват възкресени културни мумии и ще зазвъни фалшив и плашещ патос. И отново актуалната музикална сцена ще остане на заден план. Защото, проведе ли се Златният Орфей, на сцената му няма да видим артисти от днешния музикален живот, няма да слушаме съвременна и адекватна българска музика, а отново ще изтупат от нафталина на забвението имена, които са смътен спомен от детството ти и от младостта на родителите ти. За младите и актуални артисти отново няма да има голяма сцена, нито акцент в предаванията и рубриките за култура, които ще се насочат към лъскавия балсамиран труп на Орфея.

Не казвам, че Златен Орфей не трябва да се провежда в никакъв случай. Но ако има реална нужда от такъв формат с такива артисти, нека се разпростре спрямо любопитството към него. Тоест, организаторите да финансират полагането на основата на фестивала и публиката, ако има такава, да покаже реалния интерес към събитието, купувайки си билети. И ако финансите са скромни, то да бъдат и скромни в очакванията си хората, които драпат с нокти към залязлата си слава, да бъде скромно и изданието на Орфея. Защото евентуалната публика с афиш, включващ имена от естрадата ни от 60-те, 70-те и 80-те би привлякъл основно хора над 50 години. И ми е любопитно кой ще накара майка ми или майка ти да си купи билет за 500 лева.