Оптимистична теория за Карадере

Ходили ли сте в Бяла, Варненско? Преди време един приятел си купи място и построи къща там. С изглед към морето. Скоро след това изгледът изчезна, заменен от 2-3 реда хотели. Огромни, грозни и празни. Особено един от тях, надвиснал зловещо над тясната плажна ивица, която ще се окаже крайно недостатъчна да побере хората, ако един ден бетонното чудовище запълни капацитета си. Нещо, което на този етап изглежда безкрайно далеч от действителността, тъй като плажът е малък, двехилядното градче не предлага кой знае какви забавления, а и разположението му е сравнително разпръснато и на хълмист релеф.

Всичко това предполага едно естествено развитие на туристическия бизнес - малки хотелчета за семеен туризъм, които да печелят посетители с гостоприемство, спокойствие и уют. Вместо това обаче Бяла прихвана от болестта на българското Черноморие: бетонни комплекси, чието съществуване може да бъде обяснено само по два начина - грандомания и пране на мръсни пари.

Сигурно вече се питате каква е връзката с Карадере - едно от най-споменаваните имена в медиите напоследък. Един от последните девствени плажове у нас, който сякаш те пренася в книгата на Алекс Гарлънд или, ако предпочиташ, във филма на Дани Бойл.
Връзката е, че една грешка води след себе си и други - построяването на безумните хотели обуславя експанзията на „цивилизацията" и Бяла трябва да колонизира Карадере. Ако проектът на офшорния инвеститор „Мадара Юръп" АД за построяването на курорт в местността Карадере наистина се случи, то това ще е първата стъпка към сливането на старото и новото населено място - както се случи с Несебър, Слънчев бряг, Равда и Свети Влас или със Созопол, Смокиня и Златна рибка. Все примери, които дори политиците не са достатъчно нагли, за да посочат като добри.

Кметът и жителите на Бяла се вайкат в подкрепа на проекта - че щял да създаде работни места и да отърве града от беднотията. И не си дават сметка, че ако има такава, то сами са виновни за това. Че не са използвали оптимално природните дадености и културно-историческото наследство, за да създадат условия за немасов и скъп туризъм, че са съсипали това, което имат, с паметниците на глупостта по брега, построени от някой бизнесмен с честни очи. А сега вярват на поредното обещание от незнаен инвеститор, че към тях ще потекат реки от изобилие и че ще се отърват от онези странни типове, които живеели в палатки, плажували голи и събирали боклука си в чували, с което натоварвали контейнерите в града...Този коментар не изразява негативно отношение конкретно към хората в Бяла, защитаващи подобна позиция - тяхното поведение не се различава от това на много от жителите на населените места по Черноморието или по планините, където някой обещае да строи ски курорт.

Подведени хора, които гледат на природата в близост не като публично благо, а като ресурс, способен да им осигури препитание, без да работят много-много. А в крайна сметка се оказват в ролята на обслужващ персонал в туризма, чиито деца са обречени да мигрират в София или в чужбина, или да работят като сервитьори и камериерки в хотелския комплекс на някоя местна или вносна мутра.

Удивително е как историята се повтаря наново и наново през кратки интервали от време, като сценарият е приблизително един и същ. Появява се някакъв инвеститор, към когото държавната и общинската власт е изненадващо благосклонна предвид необходимите заобикаляния или дори нарушения на национално и европейско природозащитно законодателство. Зелените протестират, а местното население контрапротестира. Бетонът се лее, парите се перат, а местата, заради които си заслужава човек да остане лятно време в България, постепенно намаляват. Само че покрай регулярните безчинства природозащитното движение вече натрупа солиден опит и има и своите спечелени битки. Проблемът е в това, че „войната" продължава, като най-добрият пример е възраждането на амбицията за застрояване на Природен парк Странджа, която си мислехме, че сме оставили в историята още преди шест години.

Скоро след това дойде и новият казус с Карадере, но ако човек гледа положително, има какво добро да намери и в него. Карадере може да бъде малката зелена капка, която да прелее чашата с недоволството срещу едно компрометирано по още много причини управление. Прочутата фраза на антигероя Гордън Геко от класиката Уолстрийт „Алчността е добра" ("Greed is good") в крайна сметка не му донася нищо добро. Идат европейски избори и резултатът от тях може да е красноречив за дълго жадуваната #ОСТАВКА. Точно когато си помислиха, че са уморили и укротили протеста, управляващите нямаха интерес да си подритват мандата с нова глупост като подкрепата за инвеститора на Карадере. Но алчността често води до глупости.

Карадере е особено трудно за застрояване - най-ценното му качество е, че е диво и откъснато от цивилизацията. Трябва тепърва да се прокара път, електричество и водоснабдяване. Най-вероятно и тази битка ще бъде спечелена от добрите. Още по-важно е, че този случай стана повод за подновяване на кампанията за трайно решение на проблема чрез обявяване на защитена територия Парк „Българско Черноморие". Подпиши се и ти, за да спечелим заедно войната за Карадере, за Иракли, за Корал, за Камчийски пясъци, за свободата да почиваш в собствената си страна, за това децата ти да имат шанса също да видят прекрасната българска природа.

Фотография Васил Танев