От запръжката до Пеевски

Съзнателно изчаках да минат повече от 24 часа, преди да напиша и ред за транспортното събитие на годината - превърнатите в екскурзия митинги-манифестации на БСП и ДПС, от едната страна, и на ГЕРБ - от другата. Съботният ден се превърна в истинско изпитание за поддръжниците на въпросните три партии, които бяха извозвани с всички възможни средства (рейсове, бусове, влакове и автомобили, с изключение на кораби) до София и до Пловдив. Целта - демонстрация на политическа потентност. С „всенароден" напън Бойко Борисов и Цветан Цветанов поискаха оставката на кабинета Орешарски от Пловдив. Със също толкова всенароден напън от София Станишев, Местан и Орешарски отговориха, че няма да я дадат.

Извън всички възможни изобретения за „доставяне" на масовка в точките за партийните манифестации и извън нелепите речи за успиване на електората, партийните лидери показаха важна закономерност. Колкото повече чуват, че са нетърпими и антидемократични, толкова по-усърдно се опитват да докажат точно това, но с претенцията за морал, висока електорална цена и демократичност.

Именно по тази причина в събота се стигна до следната шизоидна гледка: телевизионният екран е разделен на две, всяка половина предава по един митинг. Отдясно ГЕРБ, отляво БСП и ДПС. Леят се драматични слова.

Камерите се отдалечават. Петя Буюклиева пее химна за БСП и ДПС. От митинга на ГЕРБ кънти „Я, кажи ми, облаче ли бяло". И Станишев, и Борисов с насълзени от умиление очи оглеждат логистичния плод на политиката си - десетки хиляди хора, докарани срещу сандвич и вода да слушат брътвежите им. Изводите им са в една посока, макар и с различен знак.
Борисов и Цветанов, позовавайки се на многолюдната подкрепа в Пловдив, искат оставката на правителството.
БСП и ДПС пък, стъпвайки на всенародната любов, изсипала се на Орлов мост, отказват да я дадат и се обявяват срещу омразата - малко след като са спуснали нареждане за окървавеното момче от протеста срещу тях да се говори като за „младеж, който май не е добре с главата".

И за да докажем със сигурност целокупната диагноза, започва голямо броене. Петя Бюуюклиева изчислява, че присъствалите на манифестацията на БСП и ДПС са 100 000. Сергей Станишев твърди, че са 70 000, а Местан скромно смъква до 60 000. Естествено, Борисов и Цветанов твърдят, че те са се справили с транспортирането на симпатизанти от точка А (където и да е из България) до точка Б (Пловдив) по-добре и повече хора са им засвидетелствали почит, обич и единомислие.

Живеем в Третия свят и пряко, и преносно. Живеем в свят, различен от изброените два по-горе. Свят, който не понася медиен магнат, близък до мустакат банкер за шеф на ДАНС. Свят, който не приема парцелиралия цялото южно Черноморие Калин Тихолов да отговаря за кадастъра. Свят, който не иска партиите с едната ръка да веят знамена срещу омразата и болшевизацията на протестиращите срещу тях, а с другата - да пишат опорни точки, с които искат да внушат на тия хорица, дето подлежат на превоз от точка А до точка Б (т.е. собствената им членска маса), че ония студенти и софиянци, дето пети месец протестират с искане за нормалност... не са „съвсем наред с главата".

И въпреки всичко, в чест на справедливостта трябва да кажем, че и ние се извратихме. Мигом се втурнахме да броим кой е изпълнил повече Орлов мост - нашият юлски протест, или ноемврийският на БСП. Включително и аз посветих няколко часа на подобно изследване.

В резултат на почти половин година обиколки из София с искане за морал и някаква минимална чистоплътност от политиците, някак без да искаме и ние позагубихме центъра си.

Хем искаме демократична държава, в която да се чува мнението ни, хем наричаме симпатизантите на БСП и ДПС „червена слуз" във facebook и ги дебнем как пикаят по градинките в София. Ами какво да правят, бе пичове? Натоварили са тези бедни и в голямата си част не високограмотни хора на автобуси и влакове, дали са им сандвич и вода и са ги пуснали като добитък да слушат Петя Буюклиева и любовните обяснения между Станишев и Местан. Тези хора са жертви. Техните лидери се отнасят с тях като с необходимия товар, който им осигурява престой на върха на държавата. След като претендираме да сме будните, наше задължение е да събудим и тях. А подобна дейност изисква време и се изпълнява с уважение, а не с високомерно снимане как някой пикае, защото няма 50 стотинки за кенеф.

Хем не искаме лицемерно БСП и ДПС да говорят за насажданата от нас омраза и болшевизация с някакви опорни точки, провъзгласяващи всеки, искащ оставката на тоя кабинет, за луд, хем правим позорни анонимни списъци на тези, които не мислят като нас.

Хем искаме да бъдем чувани, а не заклеймявани, хем не изслушваме хората с противни аргументи на нашите.

А после (понеже после ще има, това все някога трябва да свърши) и ние, и те, и техният електорат трябва да живеем заедно. И да се движим по Орлов мост. А Цариградско няма отделни платна за всеки от нас...

P.S. Докато пиша този текст в осем сутринта, в една национална телевизия две партийни дами - Цецка Цачева и Илияна Йотова се надпреварват да си премерят електората на съботния митинг. Изключих звука. Поразителна прилика. Така както им е отнета думата внасят нотка на домашен уют - не ме напуска усещането, че след малко - като една истинска стрина - някоя от тях ще се спусне и ще забърка една запръжка за къкрещия на печката боб.

Както казва една умна жена - голямата политика у нас отдавна е с дъх на яхния (по готварските умения, демонстрирани в магазинни предавания на Моника Станишева). От време на време има филии с мас, картофи...

Затова няма и как да очакваме да ги иронизираме по-зряло от щит от тоалетна хартия и палка от праз. Всъщност има, нали това е идеята и на протеста - да пораснем. И като хора, и като държава... Това с техните методи обаче не става. В противен случай няма да надскочим нито запръжката, нито Пеевски.

Фотография Васил Танев