Под наем с домашен любимец

Решаваш да си вземеш куче. Малък кокер. Сладък, мил и много умен. Кокерът обаче става голям господин, започва да лае не когато трябва, да яде не каквото трябва и да пуска косми, достатъчни, че да си направиш поне два килима. Хващаш се за главата- какво да правиш! А по-лошото, ако си на квартирата и това се случи- какво следва?

Намирането на апартамент под наем в столицата си е мисия невъзможна. Малко предлагане, много търсене, нереално завишени цени и прекалено много условия. Да си работещ, да имаш поне 5 трудови договори, да предоставиш 12 препоръки и да дадеш 18 наема напред. Накрая получаваш лукс категория за 80-те години, която ти дава възможността да видиш какво е родопско одеяло и как са се правили шкафовете едно време. Това обаче е невъзможен терен, ако имаш домашен любимец.

Започваме търсенето заедно с кокера.

Звъним на няколко обяви, които предизвикаха нашия интерес. Хубави апартаментчета, прилежни, ремонтирани преди повече от 10 години, което за София си е направо лукс.  Започваме с дълго описание на брокера: кои сме, какви сме, от къде идваме и какво търсим. Накрая, между другото намесваме и кокера.

Затваря ни телефона.

Продължаваме търсенето. Не се отказваме. Кокерът е бил в нашето семейство от бебе, как да го хвърлим на улицата?

Следващият брокер е по любезен. И той има кученце. Не живее под наем обаче. Собствениците не  искали масово животни, защото им рушали мебелите (стари, счупени и видимо износени, но все пак техни). Лаели (да, това е куче, няма как да не лае). Пускали косми (разбира се, нали аз чистя?). Смущавали съседите (да, и мен ме смущава ако страдат от безсъние и цяла нощ обикалят над мен, крещят си или имат бебе, което има глас на оперна прима). Просто не харесвали животни (това е личен избор, не ги гледат в техния дом). Правили скоро ремонт (скоро, скоро…колко да е скоро). Може ли да се съгласят ако дам още един депозит, като гаранция (явно не лая е проблем, а парите).

Накрая намираме клета женица, съгласна да приеме кучето. Обещаваме й 50лв. повече, над обявената наема цена и заедно с кокера влизаме в апартамент. Няколко дни по-късно отивам на работа. Прибирам се и виждам на вратата залепена лепенка от домоуправителя. Платете си 8лв. месечна такса за кокера.

Супер! Кокерът се превръща в член на братството. Зарадван отивам да занеса 8-те лева.

Явно всичко опира до парите. Ако предложим повече, типично по-български, може да постигнем всичко.

А междувременно с кокерът още си живеем. Той си лае, аз си плащам. Страхотен свят!

А тук можеш да прочетеш защо "лошите" момичета са по-щастливи от "добрите"

Сайт за запознанства за животни