Поздрави от Палермо

//intro [BGY/PMO]
Шок от собствената глупост и време между полетите точно колкото да не можеш да мръднеш от грозното летище в иначе по данни от интернетя симпатичното Бергамо. Съзерцаваш недостижимите към момента опушени скочове, наредени в кафетерията, за да терзаят разорените хора. Утешаваш се с Tulipano Mirtilli - мъфин с боровинки и...

Un caffè
Un caffè
Un caffè

Пиеш го с останалите - директно на тезгяха, с наслада, но без подпичковане. Arrivederci, grazie и неугледното, омотано с мрежи за реновация летище става съвсем окей. Още не мога да разбера дали великолепният вкус на еспресото в тази държава е чисто психологически трик.

Завой към Сицилия и дъхът ти спира от пейзажа на диво разчупени канари, морски вълни и сгушени в зеленина градчета. Съжалявам, Ливан, но тук прегръдката между море и планина е по-живописна. Летище Falcone-Borsellino (PMO) черпи с щедрия пейзаж и ако случайно попаднеш на пистата по време на изгрев/залез, ще можеш да умреш като щастлив слънцеяд някой далечен ден.

С влакчето до града може би е по-яко, но ако тъпите автомати не ти приемат еврата, автобусът е налице за сходна сума и време. Benvenuto, а сега вече по темата: какво можеш да усетиш от Палермо за ден?

//манджаре
- Arrancine. „Портокалчетата" нямат нищо общо с плода: това са мазни топки от оранжев ориз с плънка. Класиката е con carne (и грах) - не очаквай мръвки, по-скоро става дума за месен сос. Имат и веджи варианти със спанак, сирена и прочее. Аранчине са вкусни и напоително мазни, а туристическата карта ме предупреждава никога, ама никога да не ги наричам в Палермо „аранчинИ", то е все едно в Бургас да си поръчаш принцеса вместо странджанка.

- Pani Milza (Pani câ meusa). Това са сандвичи с телешки далак и евентуално бял дроб, сицилиански специалитет. Субпродуктите не са за всеки, естествено, но далакът тотално бие по вкусови точки черния дроб, с който баба ти те тъпчеше против анемия. Може да се поръча със сирене. Пръскаш му малко лимонче и ох, майко!

- Нахутените продукти явно са вездесъщи по Средиземноморието, тук има сериозно разнообразие от такива: примерно поредните pani са всъщност плувнали в мазно нахутени плоски питки.

- Cannoli  е десертът ти. Завитите сладки минават за традиционни и в Малта, но тук дори продават магнитчета с тях. Имай предвид, че кремът е тежичък, така че дори едно cannolo е достатъчно. Но няма да минеш само с едно.

- Всичко това се намира редом с безброй китайски ресторанти, индийски и арабски закусвални, така че в крайна сметка винаги можеш да прибегнеш до дюнер.

От вино не разбирам хептен, така че...

//бираре
Голямата обикновено е 660мл. Лесно се докопваш до стандартните масови италиански марки, най-вече Moretti, Peroni и Forst. Първата можеш директно да пропуснеш, Forst е супер, като за газирана вода, но пък Peroni е напълно културна, особено във вариации. Също така повечето закусвални предлагат и #безглутенови за всички клети стомаси, които имат нужда от тоя хаштаг (на вкус не знам как е, не посмях). Вече ако ти се глези, за някой друг път ми остана издирването на локални нещица като Irias.

Стига да намериш магазин, с чиста съвест можеш да обикаляш по улиците с напитка в ръка. Има и барове, които биха ви снабдили с пластмасови чашки и голямо перони, или пък с налят в произволна бутилка убийствено сладък вермут, че да покесите на оживените улици или просто да изчакате да се освободи маса.

//шопски страсти
Via Maqueda e пешеходна и се пада нещо като Палермска Пиротска. Фрашкана е с индийски магазини и закусвални, улични продавци на калъфи за смартфони, моноподи за #селфи и всевъзможни джиджавки, които после да се чудиш какво да правиш. Има и кафенета, чиито ситни масички едва ли биха побрали много повече от теб и половинката, но пък ще сте насред улицата и ще ви е по-интересно отколкото зад някоя мушама на Витошка.

Екзотиката те влече, но предпочиташ Илиянци пред Индиън Пойнт - тогава тръгни по Abramo Lincoln а.к.а. китайската улица. Искаш нещо по-фешън? Няма проблем. Продължението на Via Maqueda, Via Rugerro Settimo, предлага концентрация от маркови магазини. Примерно Prada, Gucci & Louis Vuitton са наредени на по плюнка разстояние от Teatro Politeama.

//заЗяпване
Архитектурата е изящна, то се разбира. Тротоарите, макар мръснички, са здрави и гладки. Има и доста бездомни песове, кротки като дърти шопари, а ако успееш да засечеш и някоя писана, можеш да се считаш късметлия.

Виж Teatro Massimo - най-голямата опера в Италия и едно от средоточията на Палермо.

Има много красиви църкви и катедрали, събрали в себе си следите на доста векове и стилове. Най-известна е катедралата, която понастоящем се реставрира и върху ѝ е плеснат огромен банер на спонсора Audi. Нищо свято... освен борбата против мафията - справка паметната ниша на Pino Puglisi. Обърни внимание и на зодиакалния меридиан на пода (снимката в края) - някога е бил използван за календар, с помощта на специално поставена дупчица на един от куполите. В двора на катедралата пък, освен тийнейджъри, отдадени на айляк, ще видиш и статуя на света Розалия, покачена на гигантска бутафорна лодка. Така изглежда като кораб, произведен в сладкарница, но в разгара на празника на светицата, чуваме, било много весело. Туристическо-светското отношение към религиозните сгради е освежаващо. Което ми напомня, че нямаше да видиш много от уличните икони в аквариум и релефи на светци, които са толкова типични за католическите твърдини. Колкото засякох, бяха в по-малки улички в центъра, току до баровете.

Религиозните магазини компенсират. А за графитите „Яхве" не знам и какво да мисля. Впрочем арт графити има около Художествената, иначе повечето засечени бяха посветени на футболни и социални страсти, но най-вече неща тип ДЖОВАНИ + МОНИКА = ВНЛ.

Морето, разбира се. Топни се в морето. По крайбрежието са разположени поочукани фаянсови шезлонги, има и ливадки за излежаване, а ако напече много, можеш да се скриеш в сянката на някой фикус.

А-ха, същият тоя бенджамин от дневната на баба, който така нахално те изпреварваше по ръст, освен ако отмъстително не му съкратиш саксията, тук го докарва по размери на 4-5 етажен блок.

Районът около Ballarò (северозападен център) биде препоръчан като място да разпиваш, без да се разоряваш окончателно. Там е и един от отворените пазари, които ще те изкушават денем в центъра с цветове и аромати. Замотай се из тях и остани след залез, за да се насладиш на глъчката, войната на озвучителните системи и трафика.

//трафикът
е адски натоварен. Колите са компактни, а мотопедите - вездесъщи, но при тая теснотия на улиците, със същия успех можеше паркоместата да са заети от мирни съветски трактори. Няма страшно, де, отваряш си очите на четири и пресичаш като уважаващ себе си софиянец. Все пак, ще отнесеш сравнително по-малко псувни, така че и отправяй такива с мярка.

//нравите
Май с това трябваше да започна.
Относно мафията, едва ли ще ти се зарадват, ако ги бъзикаш много по този въпрос (справка: паметните плочи). Не пречи тук-таме да се намират магазини за сувенири с Марлън Брандо като Кръстника. Иначе няма какво да те притеснява, все пак кой мазник с федора може да се мери с нашенските анцуНгоносители. Тъпотиите настрана, свали една шапка на загиналите -  десетките портрети на хора, паднали в борбата срещу мафията, са окачени на съдебната палата. А ако се разходиш достатъчно далеч, ще откриеш на някои места табелки, гордо съобщаващи че еди кое си е отчуждено от мафията #какщегистигнемсицилианците.

Относно целувките: да, при поздрав ще те целуват.
Не бой се, само си допирате бузки и издавате звука „мляс". Теоретично само мъжете се целуват по два пъти, жени и междуполово са само с по едно мляс. На практика - биго. Ако ви влече, поздравявайте се и по Брежневски. Усмихваш се и се кефиш, че си там, където си и всичко ще е наред.

Относно езика: да, вярно е, че италианците слабо ебават да говорят други езици, а и факторът сицилиански диалект съществува. Кимай, усмихвай се и ако искате - все ще се разберете. Все пак... дано тоя Vogue, който взех заради картинките, ми помогне да понауча малко италиански, че скоро ще ходя за по-задълбочено проучване. Стискай ми палци!
И весело.

Пусни една картичка и ти - на editorial@sofialive.bg.
Правописът на авторите се запазва