Промяната loading…

На 14 юни бях в Sofia Live. Почвах писаческата си дейност за този шармантен сайт и бях отишъл да ме снимат в цялата ми красота. Точно беше излязла вестта за Пеевски и там я обсъдихме накратко. Беше смущаваща, но, честно казано, не беше кой знае какво - просто поредната управленска нелепост.

Вечерта беше съвсем друго. Хиляди си бяха казали, че стига и търпението им е дотук - въпреки дъжда над 10 000 души изпълниха срамния триъгълник на властта. Там видях хора, които не бях виждал от години, и не подозирах, че се интересуват от темата. Вдъхновението беше голямо - хиляди, за няма и половин работен ден, се бяха надъхали да протестират срещу задкулисието. Днес на площада са малцина. Дори за половин година неколцина от обкръжението ми емигрираха. Но не спряха да се вълнуват от свободата на словото, на частната инициатива и на личността.

Знаете ли...

Че тези, дето искаме България да е нормална, сме абсолютно мнозинство. Всякакви илюзии, че семплите, безличните, циничните и дебилните са повече, не минават. Вестници, телевизии, сайтове - фабрикациите струят отвсякъде, но тук, в социалните мрежи, истината не подлежи на тези престъпни манипулации.

Да, всякакви сме - леви, десни, консерватори и либерали, националисти и глобалисти. Аз съм рационален, глобалист и атеист. И на протестите открих съмишленици с консервативни, религиозни и нацоналистически възгледи - все достойни граждани, с които ми е кеф да споря за нещата, които ни правят различни, но осъзнавам, че си приличаме по много повече параграфи, отколкото се различаваме. Целта ни е една - прогрес и промяна за родината. И зная, че в спора и дебата се ражда именно това.

Страх ме е, че ще приемем илюзията, че сме малко и незначителни. Че протестите трябва да ескалират до кръв и жертви, за да се промени нещо. Не.

Истината е, че всеки ден, някак, с мъничко, всекиму според способностите, трябва да проявяваме своята версия на отпор. Аз го правя чрез словото и работата си. Друг ще го прави чрез изкуство, идеи за предприемачество или красиви снимки в чуждо списание, нова рецепта за захарен памук или просто като откаже някой да го рекетира и разкрие поредния случай на служебна злоупотреба. Всякак, всеки. Бавнo или бързо - важна е промяната.

Търсете, предлагайте, променяйте, но не се примирявайте. Поне аз не бих. От 14 юни се вдъхнових - запознах се и разпознах хора, за които апатията е чужда дума. Лесно е да емигрираме, но не е интересно. Променете себе си, близките си, околните. Вдъхновявайте и се вдъхновявайте. Преходът най-после започна!

Разрушеният през 1944-та дух може да бъде възроден. Зависи от нас. Всеки. Един. От. Нас.

Целувки.