Роди ме, мамо, българин, па аз сам ще се нервирам

Обичам да пътувам, мамка му. Обичам да пътувам, ама не като Бай Ганьо. Най-обичам обаче, като пътувам в чужбина, да седна в някое заведение, да отворя менюто, да заговоря и започна да обсъждам, а сервитьорката да се окаже българка. Така беше в Милано. Това трябваше да ми се случи още в първия ден, за да мога да се връщам в този ресторант всеки друг ден от почивката ми. Изводът: България обича България, и на нея там й е най-комфортно. А излизаме най-често от комфортната си зона, когато говорим с хора, които нямат идея за какво аджеба иде реч у нашата любима страна.

Прост пример: Казваш на някого, че си от България, а той започва да крещи насреща “Вампири! Вампири!”. “Вампири,” възкликваш ти с недоумение. “Вампири, вампири. Трансилвания. Граф Дракула,” се чува отсреща. Не, няма смисъл да се обясняваш надълго и нашироко, само кажи, че това е в Румъния, мислиш си. “Това е Румъния,” казваш, а разговорът за двете най-корумпирани държави в Европа е в разгара си след само минута и половина. Преди малко се говореше за Дунав и Слънчев бряг, а в момента на хоризонта се задава Пеевски и спорът за това точно колко от политиците си са арестували румънците заради корупция.

Имаме много хора, които заслужават одобрението на целия свят, но най-много ни влудява, че абсолютно всеки знае Стоичков. Преди известно време и аз като Бай Ганьо се бях отбил до Виена, ама за едно лято и за да уча немски. Учителката ми, типична германка, Биргит, както я наричахме, беше свикнала да преподава на четири езика, тъй като всеки отиваше при нея без да знае капка немски. Та, един ден с Биргит се заговорихме за туй-онуй, и взе, че се оказа, че не свързва България с мигрантската вълна на събратимите ни роми, дето бягат през границата им. Биргит, както почти всеки, на който в последствие казах, че съм българин, ни свързва със Стоичков. “Aber Birgitte, wir haben ebenfalls Nina Dobrev und Zachary Baharov. Er hat in Game of Thrones gespielt,” промъмрих аз на Биргит след всичките четири урока, които ми беше изнесла. “Nein, nein,” получих като отговор. “Stoichkov.”

И както сме големи бабаити, така има и няколко стереотипа, които и нас - българите, ни изкарват от кожата. Съвсем сбито и стегнато, те изглеждат така:

Преди време в личния ми акаунт във Facebook имах един статус, който гласеше следното: “И до Луната да летя, пак ще пътувам гратис”. Година по-късно осъзнах, че вече съм на Луната, без изобщо да го осъзнавам. Дупките по пътищата ни толкова сериозно наподобяват лунните кратери, че имам чувството, че всеки момент ще видя американското знаме, докато пътувам в 94.

Азбуката. Кирил и Методий и тяхното АБВ са ни приоритет. Държим всеки чужденец да знае, че нашата кирилица не е адаптирана и открадната от руснаците. Ние сме си я направили. Даже знаем много по темата и обичаме да повтаряме, че 300 милиона души по света пишат на нашата азбука. ‘Ич не е малко, бе.

Искаш да четеш още по темата? Не забравяй да прочетеш “Неща в България, които чужденците никога няма да разберат”. 

Редактор: Христо Станчев

Илюстрация: Дондьо Донев

Моето си е мое, а на общото - майната му

Аз съм българче, обичам...