Синдромът: Бедни хора, богати вещи

В днешно време, в България по-голямата част от населението страда от синдромът „бедни хора, богати вещи“. Това идва от факта, че доста хора в страната не могат да си позволят много, какво остава за скъпи аксесоари, дрехи, автомобили и т.н. ­Всичко това се превръща е един комплекс, а на всички ни е ясно, че човек мечтае онова, което няма и не може да си позволи.

Не случайно много често се получава така, че в днешно време хората, които имат възможности карат нормални за финансовото им положение коли, живеят спрямо техните възможности, никога не прекаляват и не се изхвърлят. Позволяват си някои неща, но не парадират, нито спестяват много.

Всички останали, които са под този стандарт на живот, теглят заеми, купуват си скъпи за бюджета им дрехи, коли, вещи.

В един момент стигаме до положение, в което хората с възможности живеят нормално, а хората без такива, притежават вещи, които не принадлежат на социалния им статус в обществото. По-малко заможните хора имат по-скъпи вещи от онези с повечето финанси.

Някои хора, съвсем логично, ще кажат че именно защото си купуват скъпи неща, тези хора са бедни, а онези с възможностите имат пари, защото умеят да пестят и да харчат разумно. В което има много доза истина и е напълно вероятно. Един човек, който спестява и управлява парите си добре, ще има повече възможности да живее добре. Докато ако харчиш доходите си за скъпи неща, които не са по джоба ти, оставаш с по-малко и съответно живееш по-зле.

Много семейства са на мнението, че като има – харчи, а като няма – яде какво има. В това няма нищо лошо, разбира се. Всеки има право на избор.

Но за съжаление или не, все по-често се наблюдава хора без възможности с последен модел телефон, карат скъпи коли, които трудно си позволяват да зареждат, обличат се в скъпи дрехи и т.н. Като че ли да се впишат, да не изглежда че нямат възможност. Склонни са да харчат повече, за да замаскират това, че едва свързват двата края, вместо да пестят и заделят парите си и да достигнат момента, в който наистина ще имат възможност да закупуват подобни неща.

Българският манталитет е странно нещо. Уж бедна държава, пък само скъпи коли по светофарите. Когато се строи нов комплекс, със скъпи апартаменти, се изкупуват веднага. Вече всеки има смартфон, електронни четци, лаптопи, таблети и какво ли още не, пък сме с най-ниските минимални заплати. Някои нямат пари да се усмихнат, но теглят кредити и заеми за скъпи абитуриентски рокли, балове, прически и грим. В хладилника си някои хора имат хляб и сирене, но дъщерята ходи в 33 и си прави всеки месец гел лак.

В странни времена живеем. Нямаме пари за пенсиите на възрастните хора, които с последна капка надежда търкат билетчета, но България ще праща пари и реставратори в Париж.

Богат - беден

Под наем в София! Какво трябва да знаете?