#София вкъщи - Актьорът Пламен Димов: Слушам единствено строежите отсреща

Източник: Пламен Димов

Коронавирусът прибра всички по домовете, защото изолацията е единственият начин да се справим с опасността. Животът между четири стени обаче може да бъде интересен, особено когато искаш да се отвлечеш от мрачните мисли. Затова от Sofia Live ще се опитаме да разкажем в поредицата #София вкъщи какво правят с времето си различни софийски персонажи.

Пламен Димов е млад актьор, благодарение на който имаме надежда, че наследството на театъра ще бъде продължено и то не по какъв да е начин, а по най-добрия. Най-скорошната му изява е във филма "Екшън", който придоби голяма популярност в страната. Той завършва НАТФИЗ в класа на проф. Ивайло Христов през 2013. Сред първите му роли на професионална сцена са Пожарникаря в „Плешивата певица“ от Йожен Йонеско в Театрална работилница „Сфумато“ и Герман в „Дама пика“ по Александър С.Пушкин в Драматичен театър „Николай О.Масалитинов“ в Пловдив. През 2017 дебютира на сцената на Народен театър „Иван Вазов“ с ролята на Исус в спектакъла „Последното изкушение“ по Никос Казандзакис. Пламен с годините е доказал, че е верен на професията си и тя за него е начин на живот. Решихме да се свържем с него, за да разберем как карантината повлия на неговите професионални ангажименти. Ето какво ни сподели той:

Какво правите, за да се предпазите от коронавируса - вас и близките ви?

Станал съм невидим и много послушен! Даже и аз вече не знам кой съм. Близките ми тези дни са дивана, печката и други развлекателности. Те го приемат мъжката. Диванът един път не ми се е фръцнал. Стабилен е! Абе шведска работа.

Как се промени отношението ви към заразата с времето - от първите дни, когато се разчуваше, до днес?

В началото и аз, както много други хора си мислех, че е много шум за нищо. После получих мейл от театъра да си играя представленията в хола до края на април (засега) и усетих, че ситуацията граничи с положение. Позаинтересувах се и следствие на което - пуснах резето.

От какво се отказахте, за да спазвате изолацията?

Свободата, Санчо…

И обратното: какво открихте, че може да правите, когато прекарвате повече време вкъщи? Как минава един ваш ден?

Сериозна вътрешна динамика има! Започва се по неопределено време. Първият преход изисква да бъде породен от вътрешен импулс. От само себе си не става. Опитът говори. След като облекчението е на лице се ориентираме към фазата в хола. Тя, както всичко хубаво в тоя живот си има разнообразие и разностилие. Да се чуди човек едни 18 кв.м. колко са ефикасни. Във въпросните се помещава и кухня, което прави ежедневието ненадминато. Когато се преборим със себе си и направим някое кулинарно чудо – току виж вече е време да се включат лампите. Момент, който всички нам съобщава, че след малко ще пуснем филм, който да ни гледа как си спим. Бурна младост.

Как се справяте с паниката? С какви мисли се въоръжавате срещу нея?

Ето това е един добър въпрос. Ами не се справям. Оставям я да пълзи по мен и да ме кара да се замислям колко ми пречи на пролетта. А бяха добри времена… как се завъртя живота….

Любим плейлист и песни в тези затворени дни?

Слушам предимно трите строежа до нас. На изолация, на кофраж, а третия на дупка с два багера. Тоя вирус не е за всеки. Днес в 15.20 си помислих да ги помоля да изчакат с циркуляра, но осъзнах, че хората короната ги не плаши, какво остава за „тоя изплесок отсреща….. той ке ми каже на мене„ и така.