#София вкъщи - Певицата Ния Петрова: Пробвам странни рецепти, упражнявам солфеж и свиря на китара

Коронавирусът прибра всички по домовете, защото изолацията е единственият начин да се справим с опасността. Животът между четири стени обаче може да бъде интересен, особено когато искаш да се отвлечеш от мрачните мисли. Затова от Sofia Live ще се опитаме да разкажем в поредицата #София вкъщи какво правят с времето си различни софийски и не само персонажи.

Ния Петрова е млад изпълнител, който през 2018-та впечатли абсолютно всички членове на журито на "Гласът на България" с удивителното си изпълнение на песента "Take me to church". През същата година подгрява ирландската певица Imelda May на концерта й в Античния театър в Пловдив. Миналата година с групата си са посетили централна Франция на фестивала "Saint Nectaire Valee Verte", както и с джаз проекта на Велислав Стоянов в Китай в рамките "China CEEC Music Week 2019", който се проведе в Ченгду. Освен с музика, тя се занимава и със социална дейност - по образование е социален работник и в момента работи с две организации. Едната се казва "Обществен компас" и там работи по по проект за подпомагане на възрастните с риск от отпадане пазара на труда, създавайки инструменти за учене през целия живот.

Решихме да се свържем с Ния, за да разберем с какво се занимава вкъщи през тези затворени дни. Ето какво ни сподели тя:

Какво правите, за да се предпазите от коронавируса - вас и близките ви?

Като цяло изолацията е пълна. Към средата на март осъзнах, че не бях излизала въобще повече от 2 седмици, да не говорим за какъвто и да е социален контакт, различен от виртуалния. Гледам да имам маска във всеки джоб, за да не я забравя и разбира се, дезинфектантът - моят най-добър приятел. Най-трудното е отделянето от приятели и семейство…от началото на пандемията не съм се виждала с родителите си за повече от 5 минути и на по-близко разстояние от 3-4 метра, даже понякога през прозорец на кола.

Как се промени отношението ви към заразата с времето - от първите дни, когато се разчуваше, до днес?

В началото на заразата някак не го приех толкова реално. Случи се така, че бях в Китай точно през kоември 2019, когато така да се каже заразата „тръгна“. Там не ни направи впечатление, но това си е един друг свят, който се справя с подобни проблеми по много по-различен начин от нас. Естествено след това дойде и в Европа и някак мислех, че ще си останем вкъщи известно време и нещата ще се оталожат, но това ми мислене доста бързо се промени. След толкова много и различна информация вече не знам какво точно да мисля. Много ме фрапира това, че започнахме да пресмятаме колко струва един човешки живот и едва ли не кое би било по-изгодно… В момента нямам идея какво ще се случи с бранша ни, с икономиката като цяло и с нас самите като хора и чувството е, че дори не знаеш какво да предполагаш.

От какво се отказахте, за да спазвате изолацията?

Най-просто казано – от начина си на живот, но вярвам, че нещата ще се подредят.

И обратното: какво открихте, че може да правите, когато прекарвате повече време вкъщи?

Открих, че ако нещата с музиката и социалната работа не ми се получат, то мисля да вляза в кулинарията. (смее се)

Шегувам се, разбира се. Но открих, че козунакът въобще не е толкова сложна работа и ставането рано е доста по-приятно, когато не бързаш за никъде. Някак без да имаш в главата си постоянно мисълта къде трябва да отидеш, да направиш и след това да стигнеш до следващото, всичко върви някак по-леко.

Как се справяте с паниката?

Паника не съм усещала, по-скоро на моменти се усещам без желание за каквото и да било и тогава правя нещо, което е било част от ежедневието ми преди, за да се събера отново.

Как минава един ваш ден?

Започнах да ставам доста рано и да си създам навиците за онези полезни неща, които винаги пропускаме, като например да пиеш топла вода рано сутрин, малко упражнения. След това разпределям „работния ден“, който малко се размива. Задължително гледам разни изчанчени рецепти, които да пробвам и даже започнах да се храня много по-разнообразно и правилно.

Наваксвам с упражненията по солфеж, преди учителят ми да се усети, че не съм му пращала домашни от началото на карантината, мъча котката си със свирене на китара и задължително привечер си правим терасна среща със съседката отсреща.

С какви мисли се въоръжавате срещу нея? Любим плейлист и песни в тези затворени дни?

Намерих си плейлиста от 10-ти клас и направо избухнах!

Мисля, че около седмица не спирах да танцувам вкъщи на страшнатa мешавица от Pink, Coldplay,Alt-j, Тwenty one Pilots, Nothing but Thives и какво ли още не. Иначе в момента Tash Sultana и Solange са преобладаващи последните дни. Хванах се, че въпреки, че слушам много музика, не съм я чувала толкова истински в ежедневието си преди и започнах отново просто да се наслаждавам на нови и стари неща.

Филми и книги, които бихте препоръчали?

Задължително в момента трябва да се изгледа Years and Years (мини сериал), както и La Casa de Papel! Много са добри и ако започнеш, не ставаш докато не свърши!

За книгите – аз си препрочетох „Мариански хроники“ на Рей Бредбъри. Бих препоръчала и новата книга на Фредерик Бакман – „Тревожни хора“, а и от по-старите му като „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“… абе направо всичките му!

Какво бихте посъветвали всички други?

Бих посъветвала всички да използват ситуацията като възможност да спрат да си губят времето. Не само с неща в ежедневието, но и от лична гледна точка.

Един вид прочистване на гардероба от нещата, които са ни ненужни вече.

Кое е първото нещо, което ще направите след като карантината бъде отменена?

Заминавам за Синеморец и ще си тегля една 3 месечна карантина!

Но преди това ще направим на-якия лайф!

Интервю на Илиана Симеонова