Спрете Диков

Според мен основният проблем на градоустройството ни е, че не осъзнаваме колко е важно и го оставяме на случайни хора, които го прецакват. Затова ще обясня защо е важна шарката на плочките по „Витошка" или формата на кръстовището на Лъвов мост. Цитатите в курсив по-долу са от отговори на обществено ангажирани столични архитекти, на които Sofia Live изпрати няколко въпроса, преди да ми поръча този текст.

Китайската екзекуция чрез хиляди порязвания с хартия илюстрира проблема с количествените натрупвания, водещи до качествени изменения. Зле регулираното кръстовище отнема по минута-две на всеки, но с милион автомобили в града минутите стават години. Малцина умират, защото са отровени от мръсен въздух, изнервени от задръствания, оглушали от флекса или подтиснати от лекясан бетон. Но животите на всички ни се скъсяват - къде с промил, къде с процент. Хората са склонни да преувеличават важността на редки катастрофални събития и да подценяват опасността от регулярни дребни проблеми. Затова буквални жертви, като загинали в катастрофи или изядени от кучета, привличат вниманието, но огромната част от айсберга остава пренебрегната.

Градоустройството е инфраструктурното проявление на учтивостта - макар да можем и без него, то смазва колелата на обществения живот. У нас почти презираме учтивостта, като я приравняваме с лицемерието. Колкото и да е повърхностна обаче, учтивостта улеснява интеракциите между хората и спестява емоционалната им енергия за по-продуктивни дейности от това просто да се понасят. Лошото градоустройство похабява същата тази енергия, като поставя хората в ситуация на агресори един спрямо друг. Наблъсканите в тролея тела реагират на нарушеното си лично пространство, като отделят адреналин, за да се подготвят за конфронтация. Четвърт час заобикаляне на коли, дефекти в настилката и враждебна фауна, и мозъкът ми услужливо започва да произвежда картини как разкъсвам разни неща. Така, вместо в игра с децата си, хората изразходват енергията си в инстинктивна подготовка за несъществуващи битки. Натрупаната злоба хвърля сянка върху цялата ни психика и постепенно започваме да мислим един за друг като за смрадливи идиоти.

Градоустройството е опит за решение на проблема с Трагедията на общността. Трагедията е в това, че е твърде трудно за отделния индивид да реши проблем, който засяга всички. Градската администрация съществува точно за тези общи проблеми. Тук и днес обаче трагедията е вече на мета ниво - общият проблем е да накараме администрацията да се задейства по общите ни проблеми. Въвеждането на еднопосочно движение ще облекчи живота на всички в задръстения квартал. Никой не очаква жителите сами да боцнат съответните знаци и да регулират движението - това е работа на общината. Но да накараш общината да помръдне, се оказва предизвикателство само по себе си.

„На светлото бъдеще на българските панелни комплекси пречат раздробената им частна собственост и шарената социална съдба на обитателите им."
WhATA

Какво да се прави
Сигурно всеки архитект има рецепта за софийски ренесанс. Аз архитект не съм, но си говоря с доста, и ще синтезирам мъдростите, които съм придобил в това общуване.

Трябва да разделим обществените поръчки за проекти и за изпълнение. Сега проектът се прави от изпълнителите, което гарантира, че е оптимизиран за техните нужди, а не за нашите. В наш интерес е проектите да са евтини, ефикасни и бързи за реализация. В интерес на изпълнителите пък е те да са скъпи, взискателни за поддръжка и да отнемат дълго.

„Тук важи другото основно правило на прехода: Давай да вземем парите, пък после ще му мислим."
Група Град

Трябва да вкараме гражданско участие при взимането на градоустройствени решения от общината. Как точно е дълга тема. Добрата новина е, че неправителствените организации на запад вече имат работещи модели и няма нужда да откриваме топлата вода, само да се научим да я ползваме по-често.

„В същото време присъствието на заинтересовани лица и граждански организации е изключено от българското законодателство по ЗУТ, и ако все пак някъде присъства, то е силно формализирано и даже пречи."
Група Град

Трябва да търсим максималко прости решения. Новите придобивки на София онагледяват как свършват сложните проектантски фантазии в ръцете на българския майстор. Детайлната мозайка от плочки по „Витошка" е ефектна, колкото черноработникът е нацелил шарките. Извивките от метални елементи в украсата на метрото са елегантни, колкото пияният циганин е успял да напасне. Затова трябва да избираме максимално минималистични проекти, за да имат по-голям шанс за читаво изпълнение. Затова и простичкият проект на Група Град за кръстовището на Лъвов мост е по-добър от амбициозното кръгово, харесано от общината.

„Оттук нататък вероятно ще ставаме свидетели на бързата разруха на вече ремонтираната част предвид качеството на изпълнението и на вложените материали."
Сдружение Трансформатори

Главният архитект на София Петър Диков трябва да умре. Метафорично, естествено, но защо е драмата в изказа? Следват спекулации: Диков допуска в града да се случват единствено проекти, от които има лична изгода. Ако Диков беше приятел с разработчици на системи за умни кръстовища и с производители на велосипеди*, София щеше да е пълна с тях. Той обаче е приятел със строители и строенето на възможно най-много, големи и скъпи неща (от неговите приятели, не от твоите) е единственото, с което градът разполага като решение на проблемите си. Край на спекулациите. „Натискате се на свирен мач," рече ни Диков, когато с Архитекти за София опитвахме да вкараме гражданите в планирането на пространството около НДК.

„Основен проблем на София е налаганата от главния архитект, а и от общината визия за приоритет на автомобилния транспорт, което е не само доста ретроградно, но и адски неекологично...Според нас проблемът се корени в обвързаността на властимащите с конкретни строителни фирми, а може би и петролни рафинерии, които имат изгода от строежите и развитието на автомобилния транспорт."
Сдружение Трансформатори

Нека допуснем, че всички в София губим по седмица от живота си заради лошо градоустройство. Всъщност губим доста повече от замърсяване и стрес, но нека консервативно да приемем, че главният архитект е отговорен само за седмица. Дори да остане на поста си 10-15 години, решенията, които взима, остават изляти в бетон за поколенията.

1,5 милиона население х 7 дни = 28 767 години
28 767 години: 75 години средна продължителност на живота у нас = 383 човешки живота

Ако с един изстрел можете да спасите 383 души с цената на един, ще дръпнете ли спусъка?

Фотография Васил Танев

-------
*Миналата година България е произвела 836 000 велосипеда. Ако си падаш да подкрепяш локалното, българско колело дава повече точки от немска кола на руски бензин.