Телефон 112: Счупен крак на две места ли? Хванете си такси!

Случката:

Вторник вечер – футбол със стари приятели от квартала. Разпускаме напрежението, валят майтапи, играта си върви, настроението е отлично. Както винаги по това време от седмицата.

Така, почти към средата на мача, „Македонеца“ поведе топката в нашето наказателно и изведнъж се чу странен пукот. Като от скършване на дебела летва. Всички се скупчваме около нашия приятел, който вече е легнал по гръб и се превива от болка. Опитваме се да го окуражим – „Опитай се да изпънеш крака, пробвай да стъпиш на него“...

Някои от тези, които бяха по-далеч и не чуха неприятния звук даже казват „Айде стига си симулирал! Ставай, водите в резултата!“

„Македонеца“ обаче е категоричен: „Момчета, счупих го, дотук бях“.

Споглеждаме се всички! Един от нас вече набира 112. След няколко минути в обяснение и чакане му казват -  „Поръчката Ви е приета“ -  все едно е поръчал пица.  В това време останалите тичат за дрехи, които да подложат под пострадалия, за да не лежи директно на студения терен. Други му крепим главата и се опитваме да обърнем работата на шега. Измежду купищата въпроси „как си“, „много ли е боли“, с чуват „искаш ли вода, уиски, цигара“...

След малко започват и споровете. Едни казват – „давайте директно да го караме за „Пирогов“, а други са категорични – „не трябва да го мърдаме“. Аз съм от вторите, защото не се знае от какъв характер е счупването и има ли засегнати мускули и сухожилия.

Отговорникът на комплекса, отчаяно понесъл торба с лед, също се включва с ценна идея. Предлага да донесем пейка от една от съблекалните, с която да пренесем „Македонеца“ на топло. Речено-сторено. Пейката идва за 10 секунди. 4-ма от нас внимателно качваме нашия приятел на своеобразната носилка, който вече е пребледнял, но запазва чувство за хумор.

Линейката още я няма.

Влизаме на топло в съблекалнята и започваме убиваме времето в чакане на линейката с лични оплаквания. Всеки споделя тежък спомен за своя сблъсък с телефон 112. Постепенно, гласовете на тези, които са за това да закараме пострадалия директно до ”Пирогов“ се чуват все по-силно. Решаваме все пак да изчакаме още малко. На нашия приятел започва да му пада кръвното и да го втриса. Тичаме за нещо сладко и за вода. Минали са 25 минути от първото позвъняване.

Линейката още я няма.

Решаваме да звъннем за втори път и да проверим какво става. Да чакаме ли изобщо? Отново диктуваме чинно данните на пострадалия и отговаряме пак на редица въпроси. След което чуваме на високоговорителя нещо, което няма скоро да забравим:

„Ами няма свободни линейки, хванете му такси“

Всички се споглеждаме, повечето псуваме. Аз най-много. Един от нашите приятели намира като магьосник отнякъде 3 летви, взима бинт от аптечката на колата и прави импровизирана шина на „Македонеца“, като самият той се включва със съвети как да стане по-здрава. Понасяме го и стъпка по стъпка го вкарваме да легне в колата му и газ към „Пирогов“. Там се оказва, че подбедрицата му наистина е прекършена. На две места.

Както са прекършени и нашите надежди, че един ден ще имаме нормално здравеопазване.

След известно чакане, на нашия човек му слагат нормална шина, а един от докторите му казва, че се нуждае от операция и тя ще му струва 3000 лв. „Македонеца“ го поглежда с недоверие и казва, „сам ще се оправя“. Вярваме му! Той може всичко да оправи сам пък и ако ни няма нас - таксита в София, колкото искаш! За тях осигуровки не са нужни.

Автор: Димитър Лазаров