Testing times

Първи декември е Световният ден за борба със СПИН. През 2015 обаче за България това е и първият ден от последния месец, в който страната ни получава финансова помощ от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария. Тази тъжна за нас раздяла всъщност трябваше да се случи в края на миналата година, но от Женева решиха да ни дадат време да се подготвим за прехода към самостоятелно поддържане на програмите за превенции и контрол над споменатите по-горе болести. Колко сме готови ще се види скоро.

Във всеки случай внимателното и детайлно планиране не е характерна черта на нацията ни, ние сме импровизатори и шоумени Лично аз никъде другаде не съм чувал изречението: "Вярно е, че паднахме, но аз от себе си съм доволен - успях да им направя няколко финта", изръсено от един наш футболист преди време.

Предполагам, че ще се опитаме някак да финтираме и този проблем, но се опасявам, че може да не ни се получи. Както не им се получава на Сърбия и Румъния, откакто им спряха субсидиите. А на руснаците - от които, за съжаление, твърде често сме взимали пример - на тях пък изобщо не им се получава. Путин и ортодоксалната църква не одобряват безплатното раздаване на презервативи и чисти спринцовки, нито пък метадоновото лечение - все неща, които според тях по-скоро подтикват към наркомания и безразборен секс. Да се говори открито за ХИВ и СПИН там също не е прието. Затова сега ги чака епидемия.

У нас нивото на разпространение на ХИВ е несравнимо по-ниско и борбата с тази ужасия се води много по-умело и без решаваща (поне засега) намеса на ръбести дървени кратуни. Разбира се, има и БГ-стайл злоупотреби, при това доста груби. Грубо е и невежеството по темата, а то постоянно се изражда в стигма и дискриминация. До ден днешен, почти винаги когато споделя с някой тук, че преди време, вследствие на бурния ми "рокенрол" начин на живот в Лондон, прекарах близо година в стрес да не би да имам ХИВ (нямам), този някой или някоя неминуемо отскачат половин метър назад. "Казах, че си направих тест и НЯМАМ!" Но те вече не чуват. Вместо това ме разпитват дали съм извратен, наркоман, сериен убиец, дали съм стрелял по Кенеди и т.н. Отдавна не би трябвало да си губя времето, обяснявайки им, че дори да имах, при положение, че не делим едно легло или спринцовка, би било по-лесно да проникна в банковата им сметка и дори в сейфа на самата банка, отколкото в имунната им система. Нито пък, че немалка част от 15-те милиона ХИВ позитивни, ползващи помощта на антиретровирусното лечение, всъщност водят съвсем нормален живот, в който единственото ненормално нещо е отрицателното отношение на предубедените невежи към тях. Не би трябвало да им обяснявам, но го правя. Всеки път. И ще продължавам, защото на фона на всички хора и организации, които от години водят борбата, това е най-малкото, което ние, пасивните наблюдатели, можем да направим. Особено сега, когато Глобалният фонд съвсем справедливо и логично отклонява потока от финансова и експертна помощ натам, където най-силно се нуждаят от него - Африка.

Новата "Програма за устойчиво развитие" на ООН за ХИВ/СПИН (UNAIDS) е насочена към контролирането и дори пълното елиминиране на епидемията до 2030. Наборът от цели, които трябва да бъдат изпълнени до 2020, включва достигането на формулата „90-90-90": 90% от живеещите с ХИВ да са наясно със своя ХИВ статус; 90% от запознатите със своя ХИВ статус да приемат лечение; и 90% от лекуваните да бъдат с потиснат вирусен товар.

Според повечето топ авторитети по темата обаче, тези проценти няма да бъдат достигнати в Източна Европа, не и в следващите петнайсет години. Това не е непременно зачеркваща критика към региона - повечето западноевропейски страни, далеч по-богати и опитни от нас, също не препускат волно към този таргет. По последни данни, засега най-добре се справят Швейцария и Германия, което не е изненада. Изненадата бихме могли да я поднесем ние, ако вечният стремеж към софри и плескавица сред онези, които разполагат с парите ни, даде път на малко хуманност и здрав разум, а разсъждения като "Мани ги тия спинозни педераси и наркомани, да са внимавали!" останат там, където им е мястото - в миналия век. Особено когато идват от хора, които съвсем не са внимавали, а от пиянска свинщина и мързел най-безразсъдно са направили "белята".