Ticket to Ride

Веднъж в живота си съм виждал млада, красива и стилна контрольорка. Беше преди няколко години, когато се качих от спирката пред БТА на Цариградско шосе с намерение да сляза на Орлов мост. Автобусът беше нов (ама наистина нов, а не рециклиран) и миришеше хубаво. Също като контрольорката (ах, колко неподходящо ми се струва да я наричам така), която - след като влязох и не си продупчих билет - приближи към мен и тихо прошепна, сякаш ми правеше неприлично предложение:

- Извинете, мога ли да видя билетчето или картата ви?
Също толкова тихо й отговорих:
- Съжалявам, аз съм само за една спирка...

И наистина съжалявах. Тя нищо не каза. Усмихна се. Погледна ме в очите и се отдалечи. Ако беше поискала да й платя глобата, сигурно щях да го направя. Почувствах се така виновен - нов, чист автобус. Красива, изящна контрольорка... Може би дори щях да й дам бакшиш!
Дали не съм го сънувал?

Напоследък най-често се возя с автобус 260. Ако някой има проблеми с обонянието, трябва да направи един тур с него - движи се от Петте кьошета до Горна баня. Разнообразието и силата на миризмите вътре ще накарат синусите му да пеят. Или по-скоро - да заплачат. Но - при всички случаи - да се почувстват болезнено живи. Нафта, мръсотия, пот и много по-заплашителни аромати се стелят на талази из вътрешностите на тези допотопни чудовища. Седалките са черни от кир (веднъж видях един клошар със смъкнати панталони и гол задник невъзмутимо да сяда на една от тях), вибрациите могат да превърнат фотополимерните ти пломби в прах и да накарат металокерамиката ти да изхвръкне като бяла лястовица. За шума да не говорим. И най-тежката рок банда засрамено би се свила зад тонколоните си пред тази Ниагара от грохот.

И на фона на всичко това се качват контрольори. Трима. Мъже или жени, ще попитате вие. Има ли разлика? Дори и да не пикаят прави, външният им вид не издава това. Но издава други неща. Които по-добре да си останат неиздадени.

Познайте дали съм си дупчил билет. Дали имам карта. Познахте. Затова слизам и обграден като опасен престъпник, давам личния си документ, за да ми напишат фиш, акт или каквото там им се пише. Когато ми го връчват, виждам, че фамилното ми име е написано (преписано) неправилно. Както и адресът. Макар очевидно актът да не е за мен, аз го подписвам. Взимам си личния документ и пожелавам на контрольорите приятен ден. И оставам да чакам следващата катафалка.

Може би вече трябва да си купя билет.
One ticket.
One way ticket.

Фотография Васил Танев