Това отдавна не е екология

Един човек отишъл в магазина, купил хляб за 1 лев, но в торбичката си прибрал още един хляб, за който не платил. Бдителни граждани забелязали това и казали на охраната, но той не реагирал, а крадецът твърдял, че броят на хлябовете в плика е въпрос на интерпретация.

Междувременно хората, които го хванали в крачка, поискали от персонала да закачи негова снимка и да не го пуска повече вътре, защото били акционери в магазина и не желаели да бъдат ощетявани по такъв начин.

Управителят обаче, не само че не му забранил да стъпва там, ами решил да предложи промоция на провинилия се - ако си плати втория хляб, да му даде общо десет хляба.

Така, опростено представени, изглеждат взамоотношенията между концесионерите на ски зона Банско, гражданското общество и поредното правителство.

Опростяването е необходимо, за да се види, че освен екологичен, казусът Банско е преди всичко икономически, законов и морален. Имаме фирма-концесионер на ски зоната, която е надвишила отредената й за стопанисване територия близо двойно (от 99 на 165 хектара), имаме и Министерски съвет, който обяви, че планира да подпише със същата компания "Юлен" АД нов договор за десетократно по-голямата площ от 1069 хектара, като увеличи таксата за ползване... два пъти.

В едно нормално функционираща държава е достатъчно това самоуправство, за да бъде прекратен договорът на концесионерите и те да не си помислят повече да упражняват подобна дейност на територията на страната.

Вместо това персоналът на магазина се надпреварвал да обяснява колко чудесен клиент е крадецът и че не можели да си позволят да го загубят. А самият крадец разлепил из целия квартал компромати с грозни клевети за гражданите, осмелили се да протестират.

Наред с насъскването на обществото срещу несъгласните чрез откровени измишльотини за "зелена олигархия" (понятие със смисловата стойност на "дървен камък"), която уж боравела с милиони, особено агресивната напоследък медийна кампания на радетелите за разширяването на ски зона Банско всячески се стреми да убеждава, че несъгласните с тях са "еколози".

Не, дори и малка част от протестиращите наистина да се занимават професионално с екология, другите са от всички сфери на живота и тези хора ги обединява преди всичко чувството за справедливост. Природозащитното движение у нас е част от нещо по-голямо. Повечето от участниците ще ги видите и на акции за съдебна реформа, за електронно гласуване и за останалите смислени граждански каузи, нарушаващи комфорта на истинската политическо-икономическо-съдебно-медийна олигархия.

И връщайки се отново от общото към частното, случаят Банско е умален модел на всичко, което е нередно в България, 2016 година.

● Имаме офшорна компания, регистрирана в Кипър и официално притежавана от подставено лице на име Георгиос Георгиу, с мултимилионни задължения към Първа инвестиционна банка, чиито собственици са реалните инвеститори в Банско, както доказват разследванията на сайта Биволъ.

● Имаме институции като ДАНС, Агенция за финансов надзор и прокуратура, които не си мърдат пръста по въпроса за цялата тази сложна схема за източване на пари и спестяване на данъци.

● Имаме министри, премиер, председател на Народното събрание и дори президент, които се надпреварват да обясняват как на крадеца трябва да се даде още от същото под предлог, че ски туризмът бил жизнено важен за българската икономика. Нищо че не сме високопланинска държава като Швейцария или Австрия и имаме вече предостатъчно писти предвид природните дадености, с които разполагаме.

● Имаме някога живописно планинско градче с културна и историческа важност за България, което се превърна в бетонен курорт с недоразвита инфраструктура и задушен от мегаломанските хотелски комплекси малък бизнес.

● Имаме могъщна пропагандна офанзива чрез свързаните с инвеститорите медии за очерняне на неприемащите случващото се. За целта се използват не само обичайните журналисти и "експерти" с досиета от Държавна сигурност, ами отскоро и тежка артилерия спортисти, ползващи се с добро име в обществото. Които или наивно вярват в мантрите за ски туризма, който можел да се развива само по този начин, или са спонсорирани от същата Първа инвестиционна банка.

И далеч не са всички успешни и обичани спортни личности на България. Или както написа най-голямата ни тенисистка за всички времена Мануела Малеева във Фейсбук профила си: "Интересно, че ниКОЙ не попита мен или някой от моето семейство да разпишем това обръщение. Защото знаят отговора ни, предполагам".

● Имаме умишлено некадърно управление на обекта на концесия - прословутите километрични опашки на лифта в Банско, които се използват от "Юлен" и приятели за пропаганда на нуждата от разрастване на бизнеса, всъщност могат да се елиминират просто с увеличаване на работното време и на скоростта на движение на лифта.

Същевременно, идентичната като собственост и схема офшорка "Витоша ски" АД стопанисва още по-безобразно лифтовете си на Витоша. Макар че никой не пречи на фирмата да смени остарелите, ръждясали и опасни за живота съоръжения, тя не го прави, изтъквайки собственото си бездействие като аргумент за разширяване на териториалния обхват на ски зоната!

● И ако всичко друго беше наред, горните пет точки не съществуваха и "Юлен" бе изряден инвеститор за пример, проблемът наистина щеше да е само екологичен. Защото това, което си позволяват да правят, е недопустимо в Национален парк Пирин, намиращ се поне на книга под закрилата на националното и европейското природозащитно законодателство и обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

И за тези, които ще кажат: "Да, де, природа хубаво, ама не са ли по-важни хората?", отговорът е, че именно за хората е важно природата да е съхранена. Чисто практично, без капка сантимент. Един от най-очевидните примери за това е, че обезлесяването и ерозията допринасят за бедствени наводнения, каквито не липсват именно в Банско.

Също така красивата природа е причина туристите да посещават региона не само през зимата. Планината не е за три месеца и когато дойдеш през лятото и видиш изораните склонове и изсечените дървета, това по нищо не прилича на национален парк със световно значение. Естествено, че от съхранена природа може да се печели, но се изисква много повече работа и дългосрочно мислене, развитие на концепции за устойчив и скъпоплатен (!) туризъм през всички сезони. Туризъм, който наистина да храни малкия бизнес, а не да заробва местната общност в полза на съответния феодален господар. Живеем в ХХI век все пак, при това в Европейския съюз, а не в Русия, Колумбия или Зимбабве.

На практика обаче се получава обратното и не само т.нар. еколози, но и всякакви други видове нормални хора, които виждат по-далече от носа си, са готови да жертват личното си време и комфорт, за да запазят все още небетонираните плажове по морето и все още неизсечените гори в планините.

Битката за Пирин е една от ключовите в тази война и въпреки огромните си ресурси, статуквото рано или късно ще я загуби. Защото нито правото, нито моралът, нито здравият разум са на страната на проекта "Първо инвестиционно Банско", а той има потенциала да повлече със себе и разочаровалото по всички направления правителство.