Трябва ли

Една прекрасна инициатива бе подета преди седмица-две от Би Ти Ви. „Да изчистим България за един ден". Стартът е в София на 9 април, когато е и обявената дата за чистене от Столична община. На пръв поглед прекрасна идея. И кратка, но емоционална кампания. С американски слоган и лустросани водещи и репортери, кахърни през останалото време. Тениски. Промо, което върви често. Разговори в сутрешния блок, в новинарските емисии, в коментарните предавания. Първо ще чистим София. Така, телевизионно. После и други градове. Пак телевизионно. Дали някой се е сетил да покани и американския посланик? Щот събитието е публично. А той има отношение. Към публичните неща. Е, вярно, не е в нощен клуб, няма промоция на някаква напитка и няма да има актьори от сериал, ма нейсе.

Хитро и популистки измислено (не от българи, уви) телевизията да си вдигне рейтинга на гърба на социални активности. В една кочина, каквато е София. Но защо, по дяволите, никой от тези телевизионни хора, които по една или друга причина познавам, защо тези хора, които донякъде са виновни за обществените нагласи, не апелират да се чисти не от седмица насам, а от месеци, година, че и повече. Защо не се търси отговорност непрекъснато. И защо да чистим само един ден в годината. А останалите?!

Не е ли по-важно да не серем навсякъде, вместо да си чистим лайната. Да не изхвърляме боклуците си през балкона, вместо после да ги събираме. Не е ли по-гот да кажеш на съседите, че пелените на малката миришат и от тях се стича урина, когато ги зарежат на стълбищната площадка, а това вече хич не е гот. Но явно всички във входа сте гъзари, а на гъзарите никога не им мирише. А защо да не се спре и безразборното паркиране в тревните площи. Защо да не научим селяндурите, че мама и тате плащат данъци в Чирпан, ма наследниците серат тук. И не ги е еня.

Защо, мама му стара, всичко да е ден за ден. Дори и само в заглавията. Защо не може да е за по-дълго. А уж почвало да се формира някакво гражданско общество, което протестирало против високите цени на горивата. И това било само началото. Ми като сме толкова отворени, не може ли и да не изтръскваме пепелника от прозореца на колата по светофарите, да не мятаме пликчета, тези хвърчила на глупостта, от балкона си. И стотици, хиляди, милиарди примери мога да дам, но да не се запенвам като бясно куче.  

Да изчистим България за един ден. Супер. Обичам ви. В останалите нека се зарием в лайна. И така до следващия 9 април, когато ще изчистим телевизионно. А аз ще опитам поне едни клони да сложа отвън, където най-редовно си паркират колите в тревата.

И преди да благодаря за вниманието, нека си отговорим простичко, само с „да" и „не", на няколко простички въпроси:

Трябва ли бе, хора, всичко да е кампанийно? (Да/Не)
Трябва ли да е популистки яхнато? (Да/Не)
Трябва ли да ни е чисто само за един ден? (Да/Не)
Трябва ли да сме обществено активни? (Да/Не)
Трябва ли да гласуваме наказателно? (Да/Не)
Трябва ли да имаме лично мнение? (Да/Не)
Трябва ли да псуваме и да отминаваме? (Да/Не)

Трябва ли да търсим отговорност? (Да/Не)
Трябва ли да се държим прилично? (Да/Не)
Трябва ли да живеем тук, ако ни се живее другаде? (Да/Не)
Трябва ли да сме мили само по Коледа? (Да/Не)
Трябва ли да дарим пари, за да спасим живот? (Да/Не)
Трябва ли да обичаме на инат? (Да/Не)
Трябва ли да сме българи? (Да/Не)

Трябва ли да уважавам страната си? (Да/Не)
Трябва ли да избирам българското? (Да/Не)
Трябва ли да съм господин за един ден? (Да/Не)
Трябва ли да чакам да ме повикат? (Да/Не)
Трябва ли да съм полужив до доказване на противното? (Да/Не)
Трябва ли да ви вярвам? (Да/Не)
Трябва ли? (Да/Не)
А? (Да/Не)

Огради верния отговор.
Благодаря за вниманието.

Фотография Васил Танев