Тютюн

Сблъсъкът между средноинтелигентен гражданин и съвременен управляващ е крайно неконструктивен. Първият не понася да го смятат за по-наивен отколкото е, пласирайки му прозрачни лъжи. Вторият лъже прозрачно, но изобщо не му пука дали някой му вярва.

Автентичността е едно от най-важните качества на всеки продукт, творба, сграда, град... Автентично означава достоверно, "като истинско", а не бутафорно. Да го кажем простичко: Насилието срещу автентичността е чиста проба лъжа.

"Това тук не се е случило". "Да съборим това кино, то е опасно и грозно". "4 производствени сгради изгоряха за ден от пожар, причинен от един изпуснат фас"... "Складовете са частна собственост, нищо не можем да направим". "Много искаме да укрепим останките".

Като архитект искрено заявявам, че в Тютюневите складове в Пловдив има архитектурни и конструктивни елементи, които могат да бъдат видени другаде само по учебниците. Смятам за безсмислено да изтъквам с какво са ценни в архитектурен, културен и чисто градски аспект. Загубата им е необратима. Останалите фасади, прилични на черупки от обелено яйце, все повече пораждат чисто човешкия въпрос: "Не са ли опасни?". Отговорът, разбира се, е положителен. Сградите работят като организъм. Стабилността им се дължи на целостта им. Останките могат да бъдат сравнени с тяло без кости - само плът.

Категорично вярвам, че власт имащите са длъжни поне веднъж да бъдат искрени с гражданите на Пловдив и да съборят останките от Тютюневия склад. Гражданите на Пловдив заслужават да чуят истината. А тя е съвсем прозаична - "Трябва ми това апетитно парче в центъра на Пловдив. Няма връщане назад. Нямам намерение да възстановявам. Не разбирам как представляват ценност - изоставени стари сгради... Край."

"Да запълним празното пространство", както пеят Pink Floyd в The Wall. И с това изпепеляване на Тютюневия склад падна и последната тухла от стената на надеждата - хората, взимащи решения в Пловдив разпознават ценностите като празно място за запълване. За тях е непонятно защо тези сгради ги има по едни списъци със защитени културни обекти. Искрено не осъзнават, че действията им (или бездействията) трият история. Не разбират фаталността на случващото се, тъй като погледът им стига до края на тяхното лично управление, а не до края на света. За съжаление имат и последователи. И системата някак защитава тяхната наивност и лични представи за "ценно", като им позволява да заличават и обезличават град, съдържащ в себе си обекти не само от българската, но и световна културна история.

Да си го кажем направо - масата хора просто не изпитва потребност от култура. Масата хора избира. Масата хора скоро няма да се промени. Надявам се поне да бъде искрена.