Умирай трудно

Живея в страна на безсмъртни. И авторът е бил победоносно прав, пишейки навремето: „Син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко племе". Абсолютно прав. Юнаци не, ами направо титани сме ние. Не говоря за националният отбор по футбол - за него никой не говори. Щот е извратено. Говоря за друго.

Преди години ме учеха, че Румъния е страната на Чаушеско. По-късно стана страната на Дракула и на дачия. Ма за дачия друг път. Изхождайки от тия детско-географски съждения, би трябвало в Румъния да има много по-безсмъртни хора, отколкото в България. Най-малкото там би трябвало да е пълно с вампири.

Тук е имало траки, чат-пат некви други. После некви трети, дето забравили да си отидат. Ма като си отишли, дошли четвърти, дето хептен преебали нещата. И айде пак на изходна позиция. Само дето не е имало траки. И сега нема траки. И вампири нема. Поне аз не съм срещал.

У нас (но не в хола) вампири липсват, но има друга сган. Зомбита примерно. Дори по телевизията ги дават. От сутрин до вечер. Говорят си техните зомби неща. По средата са между тоя и оня свят. Има и едни други, които въобще не знаят къде се намират. Ма иначе акъл дават. И спорят. Секаква зла сган ще срещнеш. И тая сган си ходи по улицата, необезпокоявана от никого. Слава Богу, не хапе. Засега.

Но въпреки тия отклонения стигам до основната идея на този текст, а именно - безсмъртието. В България има повече безсмъртни хора откъдето и да е. Не мога по друг начин да си обясня факта, че тук се гордеем с неща, от които иначе се умира.

Тук се гордеем например, че пием повече от европейците. Ти можеш ли догони на пиене една весела мъжка компания на село? Не можеш, братко. То и не трябва, но най-важното е, че не можеш.

Гордеем се още, че по ядене на пържоли и пача също нема кой да ни хване.

Гордеем се, че пушим повече, щот това било признак, че сме здрави като бичета. И пушим от деца, което пък е особен признак за особена гъзария.

Изобщо имаме си поне три опорни стълбове в гордостта. И винаги ги навираме в очите на чужденеца. И му се подиграваме, че човекът изпаднал в кома от три чаши домашна ракия, а срещу него червендалест сиукс се хили и вика: "Е тоя припадна!" А самият сиукс е вече на 400 грама и няма никакво намерение да спира. Мамата ше им разкатаем на чужденците. На ядене и пиене нема кой да ни се опре. И другото: "Що па требва да ходя на лекар, като съм по-здрав от него. Ай сиктир!"

Майната им на лекари и лектори, които обясняват как сме били сред първите места по сърдечносъдови и кви ли не още заболявания. Те да са виждали с очи как човешко същество пие 1 литър домашна ракия с октаново число почти колкото на безоловен бензин? Те да са виждали как същото това същество става право от масата и тръгва не особено сигурно в права линия, но все пак тръгва? И на другия ден пак става и отива да цепи дърва? В гората. И така цял живот.

Фотография Васил Танев