Успехите на Пеевски и аварийният изход за демокрацията

„Аз съм на 33 години и съм успял. Това престъпление ли е?“ Тези думи принадлежат на Делян Пеевски, знаете.

„Прекрасно се чувствам, защото има толкова много неща да се свършат в държавата." Тези пък са на министър-председателя Пламен Орешарски, който така отговори на въпрос как се чувства, преследван от стотици протестиращи и вечно влизайки или излизайки през задните входове на посещаваните от него сгради.

Няколко дни по-рано депутатът от Атака Десислав Чуколов не каза нито дали е успял, нито как се чувства, но го показа. Със среден пръст към протестиращите, които четвърти месец искат нормализация на държавата.

А тя, държавата, се крепи на три стълба - успех, добро настроение и онзи жест от горното изречение.

Да, Делян Пеевски е успял човек. А Орешарски пък не се е изразил правилно - искал е да каже, че толкова „задачи" са му поставени, че няма друг избор, освен да се чувства добре.

Невръстният депутат на 33 успя - да разклати нервите на цяла България, да създаде безпрецедентна ситуация, в която хората вместо да озвереят и да му покажат как се измерва успехът в шамари, го правят мирно и усмихнато. Успял е, защото заради него промениха закон, прекрачиха всички демократични правила. Успял е, защото именно той е причината за широко затворените очи на всички държавни органи, без изключение.

Успял е, защото най-висшата институция в държавата - Конституционният съд, смирено коленичи пред неговата крехка възраст и му каза да прави каквото намери за добре.
Успял е, защото ги страхува. Страхува и БСП, според които той е българският Марк Зукърбърг; страхува и ДПС, според които „целият преход не е доказал нищо нередно за Пеевски"; страхува и ГЕРБ, чийто лидер срамежливо свежда очи и променя темата, когато се заговори за народния представител.

Успял е, защото заради него изпъдиха, макар и за кратко, двама български журналисти от Дойче Веле. Да, германската държавна медия.
Успял е да свърши „разни неща" (както казват неговите колеги) в Държавния резерв, докато го е надзиравал. В пристанище Варна - също.
Успял е да е следовател без нито едно разследване.
И успява да е депутат без нито един внесен закон. Успява да е медиен собственик, без нито една медия.

Вече четири месеца Пеевски успява да попречи на отговора на въпроса кой го предложи за шеф на ДАНС.

Успява да бъде такъв, какъвто пожелае, без да оставя видими следи.
Успява да накара 240 депутати да бъдат най-малкото предпазливи, а в повечето случаи - сервилни в оценката за него.

33-годишният младенец на българската политика успя да накара и най-унизения човек в държавата - нейния премиер Пламен Орешарски, да промълви, че се чувства „прекрасно". Защото, очевидно, поради чуждите успехи министър-председателят няма право на други чувства, освен на радост и задоволство. А и има още много „работа за вършене".

Пеевски съумя да слепи управление - триглава ламя, чийто мозък е предимно гръбначен - което да служи за равновесие. Разбирайте, не дотам успешното поддържане на кворум в парламента. Разбира се, има и бонус - едно от разклоненията на политико-интелектуалния зеленчук съумява да покаже среден пръст, което е връх в интелектуалното усилие.

Впрочем, среден пръст ни показват всички - от Конституционния съд до депутата Христо Монов (БСП), който произведе Пеевски в чин „Марк Зукърбърг". Правят го обаче по малко по-възпитан начин.

Делян Пеевски е успешен. Успя да накара министър-председателя да не се интересува дали влиза и излиза от задния вход на учреждения и институции. Вход, обикновено ползван от персонала.

Младият народен представител обаче е успешен най-вече заради факта, че точно когато си помисли, че е напъдил демокрацията през задния вход, се оказа, че неподозирано количество хора потърсиха авариен изход. И това се случва въпреки гората от средни пръсти, размахани насреща.

Фотография Васил Танев