Вие сериозно ли?

Сега ще кажем нещо неприятно: конкурсите не са решението. Те няма да направят архитектурата в България по-добра; няма да направят и градовете ни по-удобни за живеене. Няма да дадат шанс на талантливите пред посредствените.

Не и такива конкурси. Не и организирани по този начин. Не и с такива резултати.

И това го казваме ние, които от години твърдим в блога си, че архитектурните конкурси са начинът София да заприлича на Копенгхаген, а Пловдив - на Грац. Ние, които вярваме, че добрият продукт (особено архитектурен) се ражда в здравословна конкуренция. И че няма друг начин да се пробие статуквото.

Имало едно време
През октомври Столична община и по-точно Направление Архитектура и Градоустройство (вездесъщото НАГ под ръководството на главния архитект Петър Диков) обявиха конкурс за „изграждане, възстановяване и обновяване" на публичните пространства в центъра на София. Центърът беше разделен на четири части: Канала; „Графа" и „Шишман" (грубо казано); градината пред Народния театър заедно със зоната около Двореца и района около храм-паметник „Александър Невски".

Конкурсът придоби неочаквана популярност - не без помощта на патрона си Петър Диков, който в характерния си стил подгряваше за него цяла година, като накрая обяви: „Искате конкурси, ето ви конкурси. Вместо да критикувате, колеги, участвайте."

И колегите участваха. Всякакви знайни и незнайни консорциуми с абсурдни имена (Инфра Про Консулт, Урбан Груп и, най-вече, Форум консултанти, които са ни сред любимите), както и няколко добре познати играчи, титани на 90-тарския кич (Амфион, Стефан Добрев, АДА, Никифоров, Никонсулт). Наградният фонд беше зашеметителен. Победителите започват да проектират и си разделят проектантски хонорар от 900 000 лв. за четирите зони.

Предизвестен край
Сама по себе си идеята да направиш архитектурен конкурс за центъра на столицата е чудесна. Макар центърът да е най-малкият проблем на тази точно столица. Но, все пак, той не изглежда добре, а пръв прави впечатление. Така че - окей, центърът да бъде.

Обаче:
- конкурсът имаше изключително амбициозен обхват (засяга де факто целия исторически център на София);
- сроковете бяха твърде кратки за подобна задача (участниците имаха 40 дни, за да дадат решение);
- до края на конкурса не стана ясен конкретния състав на журито (освен че в него щеше да има „представители" на всички трибуквени административни структури, за които можете да се сетите). А нали е ясно как журира един чиновник на заплата?
- конкурсът беше явен (което си е присъда в една корумпирана страна като нашата);
- нямаше амбиции да бъде популярен и да привлече много участници. Нито начинът, по който беше написано заданието, нито рекламата му предполагаха това. В резултат постъпиха между 7 и 14 проекта за всяка зона.

Искаме само да припомним (с риск да станем досадни), че международният конкурс за Метростанция 20, организиран от Столична община и Sofia Architecture Week през 2011-а (и успешно бламиран от същата Столична община през 2013-а) привлече 130 участници от 22 държави. За една метростанция в Дружба! Да не говорим за частния конкурс за катерачески център на Walltopia, при който постъпиха 369 проекта от 63 страни.

Какво им е на наградените проекти?
Игнорирайте лошите 3D-та на победителите, толкова могат хората. Но:

Кръговите кръстовища няма да решат всички проблеми на София. Журито, Общината, Диков, вярвате ли си, че кръстовището на „Гурко" и Канала ще стане едно по-приятно място за преминаване, ако сложим кръгово с венец от пешеходни пътеки? И пешеходно кръгово пред Двореца, разбиващо жълтите павета с подземен тунел за автомобили? Вие сериозно ли?

Квадратният растер на плочките, независимо дали ортогонален или под 45 градуса, е част от славното ни соц минало. Само че пешеходните улици на образцовите ни соц градове през 80-те бяха решени с далеч по-добър детайл и с доста по-голямо въображение от „светлобежов гранит, комбиниран с теракота в блед керемиденочервен цвят".

Дори и само като концепция, поредица от тематични площади на тема спорт (борба, бокс, волейбол и т.н.) ще стоят доста по-добре в Пхенян (Северна Корея), отколкото край Канала в София.

Не може да подхождаш по един и същ начин, а именно - диагонален квадратен растер, и за района пред храм паметника „Александър Невски", и за пазара на „Графа".

И накрая, не може гръмко обявен конкурс за визия на центъра на София да се сведе до подреждане на плочки и оформяне на живописни градинки с рози и теменуги.

Защото всеки град има характер и съвременната градска среда печели именно когато се съобразява с него. С малките локални факти, които правят големия глобален град интересен за всички. Засега София не успява нито в локалното, нито в глобалното.

И един въпрос съвсем за накрая. Защо много архитекти, които знаеха за конкурса, не участваха? Наистина ли искате да ви кажем? Е, добре. Ще илюстрираме с пример. През един топъл октомврийски ден на малка улица в центъра на София срещнахме познат геодезист, който правеше подробно (и доста скъпо, вярвайте ни) заснемане на цялата улица. Конкурсът още не беше обявен, а нашият познат не работеше за Общината. Дали възложителят му спечели първа награда за точно тази зона? Вие как мислите?