Времето е за море, а някои българи мислят за политика

Времето навън е топло и въпреки продължаващата пандемия е редно леко да разпуснем. Без да се разпасваме прекалено много, за да не ни се скарат от здравния щаб. Вярно си е, че точно те дадоха зелена светлина да се отворят дискотеките, но какво ли разбираме ние от вирусология.

Но нито жегите, нито коронавирусът, спират вече над 20 дни антиправителствените протести. Можем дълго да си обсъждаме причините, заради които правителството и главния прокурор си заслужиха исканията за оставки. Не по-малко интересна е и темата за формата и начина за провеждане на демонстрациите. Трябва ли да има блокади и къмпингуващи на Орлов мост и жълтите павета.

Само дето тези теми вече малко втръснаха. Затова искам днес да ви обърна внимание, защо аджеба си заслужава да мислим и говорим за политика, вместо само да се снимаме за Facebook и Instagram, да си гледаме видеа в TikTok и да се печем на плажа.

Каква е работата на политиците? Те са избрани да ни представляват и по същество да се занимават с разпределянето на пари, които сме им предоставили под формата на данъци. Какво правят те всъщност? Депутатите прокарват често неиздържано и лобистко законодателство през парламента, изпълнителната власт търси вратички и прозорчета за лично облагодетелстване, а съдебната замита всичко под килима. И така нашите пари отиват по лични банкови сметки с много нули, а разделението на властите е като пясъчни кули. 

Стигаме и до още по-неприятната част. Решаваме да си направим собствен мъничък бизнес. Защото сме предприемчиви и самостоятелни и искаме да направим своя пробив. Работим неуморно и постигаме успех. И тогава идва рекетът - под различни форми и начини.

Искаме в България да дойдат големи чуждестранни фирми и да работим за повечко пари. Но те все така не идват. И на тях им искали някакви пари, извън официално регламентираните, но те пък отказвали. Въпреки евтиния труд в България, особено на фона на този в Западна Европа. Не искали да работят така хората. Не искали да ги изнудват.

Знаем си ги тези неща, ще кажете. А какво правим по въпроса години наред? Пием си ментата и мастиката, докато ония бистрят политиката. Кинтите си вече в шкафчетата не побират, но продължават упорито да събират.

И накрая тяхното любимо оправдание - то всички сме едни и същи. И това ще е точно толкова вярно, колкото че всички мъже или съответно жени са еднакви. Един прекрасен роман на Джон Стайнбек, по мотив от Шекспир, е наречен "Зимата на нашето недоволство". Няма да разказвам сюжета, но си струва да го прочетете. В България както винаги всичко е наопаки и затова ще обърнем сезона. Дойде времето за лятото на нашето недоволство.

И ако още не се интересувате от политика, замислете се защо сме най-бедната и корумпирана страна в ЕС. Пробвайте да се поинтересувате и може да отлепим от дъното. Но дори и да не успеем, поне ще сме опитали.

Ще завърша с думите на Апостола на Свободата:

„Ако е за Българско, то времето е в нас а ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме. А колкото за извън Българско, днес не даваме ухото си на никакви техни обещания. Пък да ни уплашат, не им вадим очите. Щом дадем, ухо ще им направим едно метане, ще им заплачим още веднъж и ще свършим за всякога. И ако подпишат, ще подпишем и ние, но чак тогава, когато се видим, че можем да устоим срещу злото им, което, ако би ни направили. А една година щяло да бъде по-късно – не се знае, па нека и да бъде, да не отиваме още кой знае колко назад... трябва по-напред да се наредим работите извътре, че подир да им се молим за по-голямото. И така е.

Коментар на Тодор Беленски

Най-готините плакати от протеста в София (част първа)