YOU TALKIN TO ME?

Ама, сериозно! You... talkin'... to... ME?

Е, нямам мохикан а ла Травис Бикъл (Шофьор на такси), но освен че не карам жълта кола, не съм и репетирал пред огледалото като него. Това означава, че - макар и свикнал - пак мога да бъда хванат неподготвен... от звънката съвременна софийска реч. Тя е безкомпромисна, радикална, нахакана и доста по-колоритна от етносите, срещу които носителите й често негодуват. Лично аз намирам островърха ирония в това, че съвременните "столичани" - които и да са те - все по-често апелират за визов режим по оста Провинция-София, бълвайки "Не на селяните!"-фейсбук групи по-бързо, отколкото Компира плещи на интервю за работа.

Софиянци се подиграваме на провинциалния диалект от десетилетия насам. Това не е похвално, но не е и ненормално. Навсякъде по света столиците гледат надменно на прованса и в отговор получават гордо организирана цунами-омраза от "истинските" хора. Онези, дето "работят, вместо да се лигавят", и т.н.

Какво става обаче, когато същите тези "столичани" вече не умеят да говорят български на най-елементарно, предучилищно ниво?

Когато ударенията подскачат, отскачат, рикошират и свистят свирепо, подобно на "вълшебния куршум" от убийството на Кенеди? (Вълшебният куршум е вторият, изстрелян срещу него, който според експертизата първо пронизва тялото на президента, насочвайки се надолу на 17 градуса, след което се извисява нагоре, за да напусне тялото му откъм гърлото... задържайки се във въздуха цели 1.5 секунди, после се извръща надясно, сетне наляво, пак надясно, и отново наляво, продължавайки през тялото на губернатор Конъли, пронизвайки дясната му подмишница, след което се стрелва надолу под ъгъл 27 градуса, разчупвайки едно от ребрата на Конъли, за да излезе от дясната страна на гърдите му, след което куршумът прави десен завой и се връща в тялото на Конъли откъм дясната му китка, а после излиза от там, прави драматичен обратен завой и се забива в лявото бедро на Конъли - по-сложно от танцовия план на Деян Неделчев!)

Когато всеки втори казва "отидОх", "земАх", "казАх", "шмъркАх"...

Когато възклицанието "Къв си ти бе, ЕЕЕЙ!" озвучава повечето ърбън пейзажи ("ееей" всъщност вкарва доста овчарски стил).

Когато ми викат "брат", "брато", "батка" и особено "батенце"! Хора, които нито познавам, нито ги е грижа за мен. Нищо лично, но никога не съм ви бил "другар", камо ли "брат". Нали сме в големия град, където е око-за-око и т.н.

Особено сега, когато едно правилно ударение автоматично те забива в нежеланата Minority Report категория "балък-инженер", лишавайки те от всякакъв street-cred и пичовщина. Превръщайки те в нещо като Върнън Уолдрип, който обаче изкърти брилянтиновия Dapper Dan - Джордж Клууни.

Когато се тегли словесен арсенал от български "рап/хип-хоп" идиотики, вместо от книги.

Истината е, че голяма част от софиянците са много по-големи "селяни" и простаци от хитрите, предприемчиви мигранти в столицата ни. И никой не ни е виновен. Защото не сме се развили особено, освен да сменим вече клишираното "мръсен педерас" с "ей, ште еба у шибания гей". Стра-хот-но! Иначе няма проблем да ревем срещу турския по телевизията, но способни ли сме да говорим Нашия език както трябва?

Опа-а-а, пуснах се из улиците... Are you talkin' to ME?

Фотография Васил Танев